Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Видях ги, когато идвах насам. Какво става с връзката със САЩ?
— Олин каза, че цялата система е разстроена. Вярва обаче, че ще успее да оправи Джи Пи Ес-а, така че да подаде верен сигнал за местонахождението ни. Смята, че това ще стане още тази вечер.
— Това е добра новина — отвърна Коуве с напрегнат глас. Натан усети съсредоточеността му.
— Някакъв проблем ли има?
— Има нещо, което все още не ми е ясно — отвърна смръщено Коуве.
— Може би ще ти помогна. — Натан погледна лаптопа и го изключи от слънчевото захранване. Така или иначе настъпваше нощ и нямаше да получат повече енергия от слънцето. Провери изправността на акумулатора му и взе лаптопа под мишница. — Струва ми се, че вече е време да споделим нещата, които сме научили.
— Ние с Кели затова и слязохме от дървото. И ние имаме новини.
Натан отново долови, че професорът е разтревожен от нещо.
Предположи, че и неговото изражение не е по-различно от това на Коуве.
— Хайде да се съберем.
Двамата излязоха от колибата и се озоваха под лъчите на залязващото слънце. Зарадваха се на лекия повей на въздуха, контрастиращ със застоялия въздух в колибата. Натан отиде при Кели и сержант Костос. Междувременно към тях се бяха присъединили Мани и редник Карера.
На няколко крачки от тях бе застанал индианец от племето. На Натан му бе нужно известно време, за да познае, че това бе техният водач. Бе измил черната камуфлажна боя от тялото си. Върху бронзовите му гърди имаше червена татуировка.
— Разбрах, че Франк се чувства по-добре — Натан се обърна към Кели. В отговор тя му кимна разсеяно.
— Засега да. — Тя забеляза лаптопа под мишницата му. — Успя ли да научиш нещо за баща си?
Натан въздъхна.
— Смятам, че всички трябва да чуете това, което успях да узная.
— Така или иначе време е да си съставим план за действие — настоя сержант Костос. — Скоро ще се стъмни.
— Да се качим горе — предложи Коуве и кимна към постройката на дървото.
Никой не възрази и всички бързо се закатериха по дървото. Тортор остана долу на пост. Натан го погледна, докато се изкачваше. Ягуарът не бе сам. До плетената стълба бе застанал и индианецът. Очевидно бе му възложено да ги охранява.
Когато достигна постройката, Натан видя, че цялата група се бе събрала пред едно общо помещение на най-долния етаж. На двата по-горни етажа имаше по-малки обособени стаи със собствени външни и вътрешни балкони.
Постройката очевидно бе обитавана от някое семейство, изнесло се от нея заради тяхното настаняване. Бе оставило там голяма част от покъщнината си: керамични предмети, дървени кухненски прибори, украшения от пера и цветя, люлки за спане, малки дялани животински фигурки. Дори и миризмата на жилището бе различна от тази на изоставената колиба. Тук миришеше не на мухъл, а на подправки и масла, както и на човешки тела. Ана Фонг се приближи до Натан.
— Една индианка ни донесе храна: плодове, печен ямс и сушено месо.
Натан почувства, че е ожаднял, и захапа един от сочните плодове. По брадичката му потече струйка сок. Той я избърса с опакото на ръката си.
— Олин успя ли да оправи Джи Пи Ес-а?
— Все още го оправя — отвърна му Ана унило. — Ако съдя по ругатните му, още не е успял.
Откъм вратата се разнесе гласът на Костос:
— Заповядайте!
Групата се насочи към общото помещение. Вътре имаше подноси с храна и дори няколко паници с тъмна течност с ухание на алкохол.
— Касири! — възкликна изненадано Коуве, след като видя съдържанието на една от паниците.
— Какво е това? — запита Костос, след като се отстрани от вратата.
— Местна бира — поясни Натан. — Алкохолна напитка, известна на много тукашни племена.
— Бира ли? — Очите на сержанта светнаха. — Наистина ли?
Коуве наля част от кехлибарената течност в чаша. Натан забеляза, че по повърхността на паницата плаваха лигави късчета маниока. Професорът подаде чашата на сержанта.
Той я помириса, намръщи се, но въпреки това отпи голяма глътка.
— Уф! — Поклати глава неодобрително.
Натан си наля чаша и отпи малко от течността. Мани направи същото.
— Вкусът й наистина е особен — обясни Натан. — Местните жени дъвчат маниока и после я изплюват в паница. Ензимите в слюнката им ускоряват ферментационния процес.
Костос отиде при паницата и изля съдържанието на чашата си в нея.
— Някой ден ще изпия един „Будвайзер“ — зарече се той. Натан повдигна рамене.
Останалите отпиха по малко и започнаха да се отпускат по плетените рогозки върху пода. Всички изглеждаха крайно уморени. Един здрав сън щеше да им дойде добре.