Аз, детективът

— Добре… една трета още е на Карибите.

— Да. Онова съкровище, което е добре документирано, изчезнало и поставило началото на стотици карибски легенди, които съответстват на стотиците легенди тук.

— Добре… освен това екипажът си е получил дяловете преди да напусне кораба.

— До, но общият дял на екипажа не е надхвърлял повече от десет процента от цялото съкровище. Такава е била сделката.

— Плюс медицинската осигуровка.

— Къде е остатъкът от съкровището?

— Можем да приемем, че Джон Гарднър си е оставил малко.

— Бихме могли.

— Адвокатът Емът със сигурност си е взел своето.

Тя кимна.

— Колко е останало?

Ема сви рамене.

— Кой знае? Преценките варират между пет и десет милиона днешни долара. Но както казах, ако се открие на място, в изгнил сандък и прочее, в Сотби съкровището ще струва двойно или тройно повече от номиналната си стойност. Само картата на съкровището, ако, разбира се, съществува и ако е с почерка на Кид, би се продала на търг за стотици хиляди долари.

— Колко получавате за картите в магазина за сувенири?

— Четири долара.

— Не са ли автентични?

Ема се усмихна и си допи чая.

— Приемаме, че Кид е заровил съкровището си на едно или повече места за осигуровка с цел да купи свободата си и да се спаси от бесилката — казах аз.

— Винаги се е смятало така. Щом е заровил част от съкровището на Гарднърс Айланд, навярно е заровил друга част на друго място поради същата причина. Дърветата на капитан Кид и Ридовете на капитан Кид.

— Ходих да видя Дърветата — съобщих аз.

— Наистина ли?

— Мисля, че открих мястото, но всички дървета са изсечени.

— Да, в началото на века са били останали само няколко големи дъба. Сега вече ги няма. Хората копаеха около пъновете.

— Някои от тях още могат да се видят.

— В колониални времена — информира ме тя — копаенето за пиратски съкровища станало толкова масово, че Бен Франклин писал статии във вестниците против това. В района продължавало да се копае чак докъм 30-те години.

Тази лудост почти е изчезнала, но е част от местната ни култура и тъкмо затова не исках някой в къчогския ресторант да ни чуе, че си приказваме за заровени съкровища.

Вече да се е втурнала да копае половината от проклетия град.

— Удивително. Значи заровеното съкровище на Кид е трябвало да бъде неговата застраховка живот. Защо тогава него е спасило от затвора?

— Заради различни недоразумения, лош късмет, отмъстителност. Никой в Бостън или в Лондон не е смятал, че Кид е в състояние да вземе плячката от Карибите и навярно са били прави. Това съкровище отдавна е изчезнало. Казах ти и за жалбата на могола и за политическия проблем. После самият Кид не си е направил добре сметката. Искал е пълно опрощение от краля в замяна на плячката.

Но кралят и другите може да са разбирали, че за да защитят Източноиндийската компания, трябва да върнат заграбеното на могола, така че не са имали интерес да дадат прошка на Кид в замяна на местоположението на съкровището. Предпочитали са да го обесят, както и направили.