Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Да предположим, че извади нещо? И тогава ли няма да се съгласиш на компромис?
— Няма да стане. Искам да кажа, че аз искам абсолютно да докажа вината в това дело и най-малкото, на което ще се съглася… абсолютно най-малкото… — Тя хвърли сърдито запалката си на масата, стана и отиде до прозореца и погледна към града с ръце на бедрата. — Абсолютният минимум предполагам ще бъде доживотен затвор без пускане на свобода. В Рокфорд. Самостоятелна килия. Доживот в отделна килия, в най-лошата килия в щата. Ако трябва да се съглася с по-малко от максимума, ще поискам той да бъде прокаженят в щата. Искам да бъде затворен толкова здраво, че да не намери и мравка да убие.
Тя се обърна, лицето й беше гневно при мисълта, че би могла да направи компромис по делото Рашмън.
— Но това няма да се случи — рязко каза тя. — Аарон Стемплър ще иде на електрическия стол, лейтенант. Разчитай на това.
Оставаха още шест дни, по-точно пет, докато Аарон бъде отведен в града. Моли трябваше да направи опасния си ход и той наистина беше опасен. Разкритието за съществуването на Рой можеше да травмира Аарон — или още по-лошо, да изведе Рой навън за постоянно. Но беше важно сега да бъде информиран Аарон, за да го подготви за процеса и разкритията, които щяха да последват. Как щеше да реагира той беше напълно непредсказуемо.
Тя се върна във високата охраняема сграда след вечеря. Беше необичайно за нея да се вижда с Аарон вечерта, но тя усещаше, че разговорът щеше да се проведе в спокойна атмосфера. Никаква тежка терапия, никакво задълбочаване. Щеше да му занесе едно парче кремова торта с кокосов орех, любимата му, и една кола. Щеше да се опита да бъде спокойна, както винаги, и доколкото можеше небрежна, докато го подготви за шока от откритието, че в неговата кожа има още едно същество — че неговото „загубване на време“ беше запълнено от зъл, психопатичен убиец.
Аарон се изненада, като я видя.
— Нещо лошо ли има? — попита той, тревожните му очи изразяваха страшни опасения.
— Не — каза тя. — Просто дойдох да ти кажа здравей. Донесох ти една кола и парче торта с кокосов крем.
— Чудесно — каза той с усмивка, като взе картонената чиния и пластмасовата вилица, седна на леглото и сложи колата в краката си. — Благодаря.
— Няма нищо.
— Ще ме закарат в града в неделя — каза той.
— Да. Това действа ли ти на нервите? — попита тя.
— Струва ми се. — Той взе хапка от тортата и добави: — Какво повече биха могли да ме попитат?!
— Въпросът е как и кога ще те попитат — и защо?
— Да, мадам, разбирам всичко това. Аз не бях луд при епископ Рашмън и не помня нищо от това което се е случило. Струва ми се, че това обяснява всичко.
— Може би не — отвърна тя, опитвайки се да изглежда отегчена.
— Какво означава това?
— Знаеш. Всичките тези адвокати си имат тактика. Стратегии. Никога не знаеш какво може да измислят.
— Това, което прави един адвокат добър, е, че той може да предвиди какво ще стане преди да е станало.
— Предполагам, че е вярно. Сигурна съм, че Марти ще направи това. Но знаеш, винаги има неочаквани неща, които изникват.
— Като?
Тя се усмихна.
— Е, ако знаех това, нямаше да са неочаквани, нали?
Той се засмя, привърши тортата си и преглътна последната хапка с колата си.
— Да, мадам. Наистина.
Винаги ли знаеш кога ти се губи време, Аарон?
— Повечето пъти, предполагам. Мигам с очи — стоя тук, а при следващото мигане съм долу. Най-лошото е, когато при едно мигане съм тук — а при следващото съм на миля разстояние, и то четири часа по-късно… такива неща.
— Чудил ли си се някога какво става, когато ти се губи време?
— Разбира се. Но знаеш ли, това не е нещо, за което е удобно да питаш другите. Не мога да попитам някого: „Как стигнах дотук?“ Разбираш какво искам да кажа.
— Разбира се. Помниш, че те попитах веднъж за някого на име Рой?
Той кимна.
— Не си спомням някой с такова име.
Тя разбра, че няма лесно да се справи.
— Има нещо, за което искам да поговорим.
Той я погледна с очакване и се усмихна.
— Трябва ли да легна?
— Не, не. Това е обикновен разговор между теб и мен.
— Добре.
— Аарон знам, че си чел доста за психични разстройства. Чувал ли си за психично заболяване, наречено многоличностно разстройство?
Той я изгледа няколко секунди.
— Това, което наричат раздвоена психика?
— Това е общоприетият термин, да.
— Не знам много за това.
— Но знаеш какво означава?
Той кимна бавно, като не преставаше да я гледа.