Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
Единственото несъответствие беше кабинетът й, една светла, напълно модерна стая, която беше в рязък контраст с тъмните нюанси на останалата част от апартамента. Точно в тази стая тя беше поканила ключовите фигури на своя екип — Даниелсън, Стенър, Чарли Шекълфорд и Уудсайд. Беше поръчала доставка и сервиране от ресторанта, нарязани пържоли, препечено говеждо и ягодов кашкавален кейк за мъжете; една салата за нея. Носеше черен двуреден костюм, блуза с висока яка, украсена с дантели; изцяло делова, но женствена — да не забравят, че тя беше и жена, и бос.
С приближаването на големия ден тя ставаше все по-нараноична към хората от офиса. След като останаха само единайсет дни до процеса, тя реши да стесни кръга, да прави срещите си извън офиса и да ограничи разговорите до фактите, а не до стратегията. Беше преместила купищата доклади и книги от една голяма маса с матово стъкло и ги беше складирала в килера, но беше оставила три купчини дебели преписки по делото на единия край на масата. Храната беше сервирана на другия край. Както обикновено, тя премина към работата след кратък разговор.
— Какво е последното заключение за Джордан и Холоуей? — обърна се тя към Уудсайд.
— Същият стил като при убийството на Рашмън — каза тежкият мъж. — Същите рани, направени със същия професионализъм. Цифри по задната част на черепа, кастрация — всичко. Убил е първо Джордан. Моето предположение е, че убиецът е повалил Холоуей, когато той е видял тялото на Джордан. Отрязъл му е врата изотзад, после е довлякъл тялото му до Джордан. Можем да установим това по следите, направени от петите на обувките на Холоуей. Бил е влачен през кръвта. Има парченца от дърва и кори от дърва около мястото, където е бил нападнат Холоуей. Така че, според мен, случило се е така: те са изпратили Холоуей навън да вземе дърва за горене. Когато Холоуей е излязъл, извършителят е ударил Джордан — три или четири намушквания. После, когато Холоуей се е върнал с ръце, пълни с дърва, извършителят го е ударил отзад. Изгорил пъновете в огнището, докато разсъбличал двете тела и си свършил работата. После изгорил и дрехите им в огнището.
— Кога, Бил? — поиска да разбере Венъбъл.
Даниелсън поклати глава.
— Тези две тела са изядени от хищници и този сутерен е бил като хладилник. Наистина не мога да ти кажа нещо определено.
— Можеш ли да кажеш със сигурност, че са убити преди Рашмън?
— Не. Моето предположение е някъде от една седмица преди убийството на Рашмън до три седмици след това. Съжалявам. Знам, че искаш да добавиш тези две убийства към Рашмън…
— В никакъв случай! — прекъсна го тя. — Стемплър ни е вързан в кърпа за убийството на Рашмън. Ако при бавим тези два случая към обвинението и загубим едно от тях, ще загубим всичко. Но ще бъде добре това да го имаме като вариант, просто в случай, че потрябва.
— Това са най-солидните материални доказателства, които съм виждал в углавно престъпление — каза Уудсайд. — Имаме всичко освен свидетел.
— И мотив — каза Шекълфорд.
— Не бъди прекалено сигурен — отговори Венъбъл. Очите на Шекълфорд се заковаха в нейните, но тя не обърна внимание. — Имаме трима психиатри, които ще свидетелстват, че Стемплър е нормален. Епископът го е накарал да си тръгне, понеже е живял незаконно с това момиче Линда. Нашето твърдение е, че Стемплър и Рашмън са се скарали. Стемплър е трябвало да отиде в пещерите. Момичето му го е напуснало. Вероятно е щял да прекъсне задочното си обучение. Можем да изградим силни доводи, че той се е почувствал предаден от добрия епископ, така че е замислил и извършил убийството. — Тя се обърна към Шекълфорд. — Знам, че имате проблем с това, Чарли.
— Мисля, че Вейл ще ни изяде по отношение на мотива, най-вече защото всичко е предположения й слухове.
— Трябва да осигурим мотив — каза тя. — Ако не успеем, ще ни притисне много силно.
— Просто казвам, че това е като обезмаслено мляко — вметна Шекълфорд.
— Тогава добави му малко масло.
— Не мога да го направя.
— Запомни — каза тя, — имаме трима психиатри — един от тях е жена, което трябва да балансира неговия психиатър — жена! — и тримата ще свидетелстват, че, под този вид стрес той е могъл да бъде мотивиран за тази реакция. Сега това е най-доброто, което можем да направим.
— Какво ще кажеш за пориоманията? — попита Стенър.
— Всичките трима психиатри ще кажат, че той никога не е изпадал в състояние на пориомания, докато са говорили с него дори под най-лошия стрес.
— Което означава?