Възходът на Атон

Срещнах се тайно със стария си приятел. Собек бе решил да не тръгва на север, а да остане на мястото си, както се изрази той, „да се грижи за града на скиптъра до евентуалното ни завръщане“. Изобщо не се бе променил — спокоен, циничен и все така погълнат от мисълта за изграждането на собствената си империя. Приличаше ми на Ехнатон, отдаден изцяло на идеята за осъществяването на своя блян. Не скри, че се е виждал с Майа. Обясних му по-важните неща. Собек само сви рамене и пусна кривата си усмивка, след което измърмори за наличието на поне още един приятел с висок пост в царския двор. Чедата на Кап нямахме избор — трябваше да напуснем Тива. Старият град, както вече се наричаше, остана под разпорежданията на Нахтмин и на помощниците ми.

Времето летеше. Животът ми преминаваше в пътувания по реката до и от Тива. Преместихме цялата архивна служба от Дома на тайните на онзи пясъчен полумесец, разцъфнал като град от шатри, но не допуснахме хаос. Ехнатон и Ай бяха планирали всичко много добре: източваха храмовите богатства толкова решително, че снабдяването с храни и други необходими стоки бе равномерно и достатъчно за непрестанно нарастващия приток на граждани и работна ръка. Хиляди скулптори, архитекти и занаятчии бяха наемани на работа под ръководството на Главния архитект Бек и на двамата му помощници Тетмос и Инту. Товарни баржи с пясъчник поемаха на север отвъд Първия праг. Пълни догоре с ливански кедър кораби прекосяваха Голямата зелена вода до делтата, където товарът им се прехвърляше незабавно на чакащите баржи. Близките кариери за мрамор бяха разширени и доразвити, наети бяха хиляди работници от Тива за нацепване на ценния материал и за превоза му с шейни до Святото място. Следваха го големи количества алабастър, мед и малахит от Синай и Куш, както и нужното злато, сребро и лазурит от всички египетски мини.