Среднощни кули
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-218-1
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Среднощни кули». Краткое содержание книги:
Призраци от миналото дебнат Перин Айбара: Бели плащове, убиец на вълци, картини в ума му, а и отговорностите на водачеството не му дават мира. Невидим враг бавно затяга клуп около врата му. За да надделее, Перин трябва да потърси отговори в Света на сънищата и най-сетне да намери начин да овладее вълка в себе си. Иначе е изгубен завинаги.
Довье’анди се товя сагайн. Време е да хвърлим зара.
— Да, виждала съм я.
— Ами, това значи са метателни тръби, като за фойерверките. Само че са направени от метал и са големи. И вместо да мятат нощни цветя, изхвърлят големи колкото глава парчета желязо.
— Защо ще иска човек да мята парчета желязо във въздуха? — попита Елейн намръщено.
— Не е това — рече Биргит, ококорила очи. — Мяташ ги по армията на някой друг.
Мат кимна.
— Алудра твърди, че един такъв дракон ще може да хвърли желязна топка на една миля.
— Майчино мляко в чаша! — рече Биргит. — Не може да го казва сериозно.
— Сериозна е — отвърна Мат. — И аз ѝ вярвам. Трябва да видите какво е създала вече, а твърди, че това ще е шедьовърът ѝ. Вижте, тука показва как драконите стрелят по градска стена от една миля. С петдесет дракона и двеста и петдесет войници би могла да срине крепостна стена като тази около Кемлин за няколко часа.
Елейн пребледня. Вярваше ли му? Щеше ли да се ядоса, че ѝ губи времето?
— Знам, че това няма да е от голяма полза в Последната битка — заговори бързо Мат. — Тролоците нямат стени. Но виж тук. Накарах я да измисли разпръскващ се снаряд. От петстотин крачки един такъв снаряд ще свърши работата на петдесет стрелци. Да ме изгори дано, Елейн, но ние ще сме в неизгодно положение. Сянката винаги може да хвърли срещу нас повече тролоци, отколкото са войниците ни, а проклетите същества са два пъти по-трудни за убиване от човек. Трябва ни предимство. Помня как…
Млъкна. За малко да се изтърве, че помни Тролокските войни, което хич нямаше да е добре. Тъкмо така се раждат смущаващи слухове.
— Виж — настоя той. — Знам, че може да ти изглежда глупаво, но трябва да ѝ дадеш шанс.
Тя вдигна очи към него и… какво, пак ли плачеше? Какво беше направил?
— Мат, бих могла да те целуна — заяви тя. — Точно това ми трябваше!
Мат примига. Какво?!
Биргит се изкиска.
— Първо Нори, сега Мат. Трябва да внимаваш, Елейн. Ранд ще ревнува.
Елейн изсумтя и отново погледна плановете.
— Леярите няма да харесат това. Повечето занаятчии нямат търпение да се върнат към ежедневната работа след обсадата.
— О, не съм сигурна, Елейн — каза Биргит. — Познавала съм един-двама занаятчии по мое време. До един се оплакват от кралските укази по време на война, но стига Короната да ги компенсира, тайно се радват. Стабилната работа винаги е за предпочитане. Освен това нещо такова ще събуди любопитството им.
— Ще трябва да го пазим в тайна — рече Елейн.
— Значи ще го направиш все пак? — възкликна Мат изненадано. Нямаше да му трябва тайният подкуп, за да я убеди!
— Първо ще ни трябва доказателство, че те действат, разбира се — каза Елейн. — Но ако тези устройства, тези дракони, действат наполовина толкова добре, колкото твърди Алудра… Е, ще съм глупачка, ако не вкарам в правенето им всеки човек, когото мога!
— Правилно и много щедро от твоя страна — Мат се почеса по главата.
Елейн го погледна разколебана.
— Щедро ли?
— Че ще ги направиш за Бандата.
— За Бандата? Мат, те ще са за Андор!
— Хайде сега. Това са моите планове.
— И моите ресурси! — Елейн стана, изведнъж настръхнала. — Много добре разбираш, че Короната би могла да предложи по-стабилен и полезен контрол за разгръщането на тези оръжия.
Том отстрани се хилеше.
— Ти пък за какво се радваш? — попита го Мат сърдито.
— Нищо. Майка ти би се гордяла с теб, Елейн.
— Благодаря ти, Том — рече тя и го удостои с усмивка.
— На чия страна си? — попита Мат.
— На всички — отвърна Том.
— Това не е проклета страна — измърмори Мат и погледна отново Елейн. — Вложих много усилия и мисъл, за да измъкна тези планове от Алудра. Нямам нищо против Андор, но не мога да доверя тези оръжия на никого освен на самия мен.
— А ако Бандата беше част от Андор? — попита Елейн. Наистина изведнъж прозвуча като кралица.
— Бандата не е на никого — отвърна той.
— Това е достойно за възхищение, Мат. Но ви прави наемници. Смятам, че Бандата заслужава нещо повече, нещо по-добро. С официална подкрепа бихте имали достъп до ресурси и власт. Бихме могли да ви дадем назначение в Андор, с ваша собствена командна структура.
Всъщност беше изкусително. Съвсем малко. Но все едно. Не мислеше, че Елейн ще се радва да го държи в кралството си, след като научеше за връзката му със сеанчанците. Смяташе рано или късно да се върне при Тюон, все някак. Макар и само за да разбере какво наистина смята да прави с него.
Нямаше намерение да дава на сеанчанците достъп до тези дракони, но не му харесваше и да ги даде на Андор. За жалост трябваше да признае, че няма как да накара да ги направят в Андор, без да ги даде и на държавата.