Лейди КАЛИГУЛА

– Три години по-късно, през лятото на 780 г. (= 27 г. сл. Хр.). Вече бе навършила четиридесет години, но въпреки подвизите ѝ на изток все още беше красива и изглеждаше поне пет години по-млада.

– Защо е била заточена на Пандатария?

– Две години след като се върна в Рим, преторианският префект на Тиберий, Сеян, който манипулираше императора да го направи наследник на трона, измисли фалшиви обвинения в измяна срещу майка ти и първия ѝ син Друз Нерон, признат за пръв наследник на Тиберий. Чичо ми повярва на Сеян и прати Нерон на остров Понтия (днешен Понца в Средиземно море, край Анциум), а майка ти – на Пандатария. Нерон умря на Понтия година по-късно, вероятно е бил убит от хора на Сеян. Майка ти почина през 786 г. (= 33 г. сл. Хр.), четири години след като беше изселена. Мисля, че си била с нея тогава, нали?

– Не – отвърна Агрипинила. – Живеех с нея на Пандатария през повечето от тези четири години, но когато е починала, с Лесбия бяхме в Кампания. И двете бяхме много нещастни, особено след като един от по-големите ни братовчеди ни каза, че живеем на онзи остров, защото майка ни е изгонена заради предателство.

– Ужасни са кървавите борби за наследяването на трона сред шайката маниаци, заслепени от абсурдната идея, че като станат императори на Рим, ще получат безсмъртие.

– Ти искаш ли да станеш император? – попита Агрипинила. – В момента си пръв наследник на Калигула.

– Калигула е много способен, напредничав и отдаден владетел. Да знаеш, че е гениален. Обичам го дори повече от неговите скаути и му желая дълъг живот и много здрави синове. Колкото до мен, аз вече се обезсмъртих с книгите си.

– Но ако се случи някоя трагедия с брат ми, преди да създаде синове, ти ще станеш император на Рим дори против волята си. Това не е ли твой династичен дълг?

– Ами, ако нещо толкова невероятно се случи, ще изпълня дълга си и ще дам всичко от себе си... но дори не се замислям за такава възможност.

Агрипинила обмисли казаното от Клавдий и дълбоко в себе си се съгласи, че шансовете му да стане император са много малки.

– Дали някъде в Рим или Колония Агрипина се пази мой акт за раждане?

– Не, не е в Колония. Аз лично го внесох в регистъра на ражданията на римските граждани в храма на Юнона Луцина.

– Вписа ли името на баща ми?

– Не. Като патер фамилиас на майка ти имах правото да напиша, че баща ти е римски гражданин от благороден произход, когото познавам лично – което си е самата истина, тъй като баща ти е патриций от Клавдиевия род също като мен.

– И с Лесбия ли направи същото?

– Да. Написах точната дата и мястото на раждане и на двете, но използвах минало време, та да изглежда, че баща ви е починал преди да успее да ви регистрира самият той.

– Значи с Лесбия официално сме сираци?

– Аха... Но няма от какво да се боите. Всички млади Юлиево-Клавдиеви потомци ще наследят много имоти, злато, бижута и титли.