Лейди КАЛИГУЛА

– На колко години мислиш, че съм, чичо? – попита го тя.

– Хмм... Ум-м-мът ти е като на т-т-трийсетгодишна, но т-т-тялото ти е к-к-като на т-т-тринайсетгодишна, така че сп-п-поред мен си на около д-д-двайсет и една.

– Може и да ги навърша, докато те слушам как ми разказваш врели-некипели, но съм на четиринайсет, чичо.

– О, н-н-наистина ли?

– Н-н-наистина! – подигра го тя с напълно сериозен вид.

– Ами... П-п-поздравлен-н-ния!

– Да ти го начукам, дърт пергиш... Спри да заекваш като идиот. Знам, че се преструваш, за да си пазиш гъза – прошепна му тя в ухото и го ощипа по задните части.

Той избухна в смях. Агрипинила определено беше умна, пряма и разглезена Юлиева потомка.

– Не гъза, Агри, а жалкия си живот – призна той шепнешком на ухото ѝ. – Но не казвай на никого, става ли?

– Всяка тайна си има цена, копеле – отвърна тя с хладна самодоволна усмивка. Клавдий се взря в пламналите ѝ черни очи, след това свали най-скъпия си пръстен с голям рубин и ѝ го подаде.

– Това стига ли? – попита, докато тя мереше пръстена, който успя да ѝ стане на палеца. След това го целуна набързо по бузата и приближи уста към ухото му.

– Много си щедър, чичо Клавдий – прошепна, – но искам истината освен това.

– Истината може да е тежка за преглъщане, скъпа Агри.

– Мога да се справя с всичко – отвърна тя със съблазнителен глас. – Дори с датите на римския календар.

Клавдий много добре разбираше какво ѝ се иска да знае, но му беше приятно да я кара да го моли.

– Щом те бива с датите, мила ми Агри, ще те наема за моя асистентка. Мразя дати... Те никога не съвпадат с логиката на събитията.

– Готова съм да се обзаложа, че помниш логиката на събитията през 772 (= 19 г. пр. Хр.), преди осемнайсет години, нали? – попита Агрипинила.

Чичо Клавдий пое дълбоко дъх.

– Помня, помня... – въздъхна той. – Никога няма да забравя смъртта на любимия ми брат. Друз Германик беше такъв велик римлянин, че можеше...

– Знаем какъв е можел да бъде – спря го Агрипинила. – Кажи ми съвсем накратко какво е правила майка ми в годините след смъртта му.

– Беше съсипана от мъка. За три години се оттегли в доброволно усамотение във вилата си край езерото Неми (на 25 километра от Рим). Никакви роднини и приятели не можеха да я посещават. След това сама дойде при мен. Беше много загрижена за двамата си синове. Друз Нерон беше на четиринайсет години, а Калигула на тринайсет. Тя знаеше, че те са следващите, които ще наследят Тиберий. Двете момчета вече живееха в Капри с императора, моя чичо.

– Ами Друзила и Ливила? – попита Агрипинила.

– Ливила беше на шест години, а Друди на четири. Майка ти беше в дълбок траур и повери двете си дъщери на майка ми Антония Младата. След това Ливила умря и...