Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
Още един поглед към часовника: 05:58:41 ч… Греъм Сиймор вече гледаше часовника с напрежение, не по-малко от това на Шамрон. До десния му лакът имаше телефон. Един час по-рано Сиймор си бе позволил да въведе номера на ДАП в паметта му. Сега щеше да е достатъчно да натисне един бутон.
Часовникът не спираше: 05:59:57… 05:59:58… 05:59:59… 06:00:00 ч…
Сиймор вдигна слушалката и погледна към Шамрон.
— Съжалявам, Ари, но се опасявам, че времето ни изтече. Знам, че не е мое решение, но сигурно няма да е зле да кажеш на Габриел да се отправи към границата.
Сиймор натисна бутона за бързо набиране и приближи слушалката до ухото си. Шамрон притвори очи и зачака думите, които без съмнение щеше да помни до края на живота си. Вместо това обаче чу как се отваря стъклената врата на „Аквариума“ и миг по-късно Киара извика триумфално:
— Пипнахме го, Греъм! Вече е в ръцете ни! Затвори телефона. Пипнахме го!
Сиймор прекъсна връзката. Слушалката обаче остана в ръката му.
— Какво по-точно имате?
— Следващата доставка на центрофуги тръгва от Шънджън след шест седмици и пристига в Дубай някъде в средата на март. Окончателното плащане ще се извърши към „Майснер Приватбанк“ в Лихтенщайн.
— Откъде е информацията?
— От шифрован временен файл, който преди е бил прикачен към имейл.
— Между кого и кого е комуникацията по имейла?
— Между Улрих Мюлер и Мартин Ландесман.
— Искам да го видя.
Киара подаде на Сиймор разпечатка на документите. Греъм ги разгледа с особено внимание и после остави слушалката настрана.
— Току-що си спечелихте един допълнителен час, Ари.
Шамрон се обърна към Киара:
— Можеш ли да изпратиш тези файлове на Габриел по сигурна връзка?
— Разбира се.
Имейлът и прикачените към него документи бяха общо пет страници. Техниците бързо ги конвертираха в шифрован PDF файл и го изпратиха на Габриел по закодирана връзка. Файлът пристигна в „Метропол“ точно в 7:05 часа местно време, придружен от телефонния номер и личната електронна поща на Улрих Мюлер. Не беше особено трудно да ги открият. И едното, и другото се срещаха стотици пъти в паметта на телефона на Мартин. Габриел бързо подготви електронно писмо до Мюлер с два прикачени PDF файла и после набра номера му. Отговор не последва. Габриел прекъсна повикването и го набра повторно.
Улрих Мюлер шофираше покрай обляния в светлина хотел „Гщаад Палас“, когато мобилният му телефон иззвъня първия път. Тъй като номерът не му бе познат, той не вдигна. Когато обаче секунда по-късно телефонът звънна за втори път, той разбра, че няма друг избор. Натисна зеления бутон и вдигна телефона до ухото си.
— Да?
— Добро утро, Улрих.
— Кой се обажда?
— Не ме ли позна по гласа?
Мюлер го бе познал. Беше чувал този глас неколкократно в записите от Амстердам и Мендоса.
— Откъде имаш този номер? — запита той.
— Шофираш ли, Улрих? Струва ми се, че си зад волана.
— Кажи какво искаш, Алон.
— Искам да отбиеш встрани, Улрих. Трябва да ти покажа нещо.
— Какво нещо?
— Ще ти изпратя имейл, Улрих. Искам да го разгледаш добре. После ще ми се обадиш на този номер. — Последва пауза. — Нали номерът ми се изписва?
— Изписва се.
— Хубаво. След като разгледаш имейла, ми звънни. Веднага. В противен случай следващото ми обаждане ще е до федералната полиция на Швейцария и до ДАП.
— Няма ли да поискаш адреса на електронната ми поща, Алон?
— Не, Улрих. Вече го имам.
Връзката прекъсна. Мюлер отби встрани. Трийсет секунди по-късно имейлът се появи на екрана му.
По дяволите…