Аферата Рембранд

Около името на Швейцария витаят не един и два мита. Сред водещите обаче е старото, но погрешно схващане, че малката алпийска страна е истинско чудо на мултиетническата толерантност. Макар наистина четири различни култури вече седем столетия да съществуват мирно в швейцарските граници, техният брак е по-скоро отбранителен съюз, отколкото задружно семейство. Свидетелство за това бе и разговорът, който последва. Когато трябваше да се работи сериозно, Мартин Ландесман никога не ползваше френски. Единствено швейцарски немски.

— Къде е той?

Мюлер наклони глава наляво, но не каза нищо.

— В съзнание ли е вече? — запита Ландесман.

Мюлер кимна утвърдително.

— Говори ли?

— Твърди, че е бивш служител на Федералната служба за сигурност на Русия. След това започнал да работи като независим изпълнител за руския частен сектор. Бил нает от консорциум руски олигарси да открадне твоите бизнес тайни.

— Как е сложил ръка на телефона и лаптопа ми?

— Твърди, че е проникнал дистанционно.

— Как обяснява Зоуи?

— Казва, че е научил за приятелството ви, като те е следял. Решил е да се възползва от него, за да получи достъп до приема. Подмамил я е. Тя не знае нищо.

— Звучи правдоподобно.

— Правдоподобно е — съгласи се Мюлер. — Но има и още нещо.

— Какво?

— Начинът, по който се биеше с хората ми. Обучаван е в елитно звено или шпионска служба. Въобще не е човек на ФСБ. Нещата са сериозни.

— Израелец?

— Така смятам.

— Ако това е вярно, какво следва за Зоуи?

— Тя може и да казва истината. Възможно е да не знае нищо. Но пък може и да са я вербували. Да се внедри агент, особено пък жена — това е съвсем в стила на оперативната им доктрина. Съществува вероятност тя да те е шпионирала още от самото начало.

Ландесман погледна към колите, където жена му го очакваше с видимо нетърпение.

— Колко материал е прихванат от „Оникс“?

— Достатъчно, за да повдигне сериозни съмнения.