Юлиан [bg]

Настаних Небридий, новия преториански префект, в старата ми вила при градската стена. Той бе достатъчно разумен, да се държи настрана и да не ми досажда.

По това време взех няколко важни решения. Съществува закон, според който образът на императора, нарисуван или изваян, трябва да бъде изложен на всички обществени места. Пред него се полагат всички клетви. Никое съдебно решение няма сила, ако не е произнесено пред образа на императора. И така вездесъщото лице на Констанций с изразителните си очи и присвита уста гледаше всички държавни чиновници в Галия, включително и мен. Още на първия ден след пристигането си във Виенна наредих собственият ми портрет като август да бъде поставен наред с неговия. Сега и двамата втренчено гледахме към съдещите се и адвокатите им. Казваха ми, че ни наричали „мъжът и жената“, тъй като аз бях с брада, а той — обръснат и отрупан със скъпоценности — имаше вид на жена.

Цялото лято Констанций ме обстрелваше с писма. Защо съм задържал Лупицин? Защо съм откраднал житото, което било предназначено за префектурата Италия. Къде са войските, които съм обещал? Къде са конете? Защо се наричам август? Нареждаше ми незабавно да се явя при него в Антиохия. Дори ми определяше каква свита ми разрешава да взема със себе си: не повече от сто войници, пет евнуси… с такова удоволствие правеше списъци. Но на всяко обвинително писмо аз отговарях вежливо, като винаги се подписвах „цезар“.

Докато събирах войски в Галия, Констанций имаше трудности с Арсацес, царя на Армения, който беше крайно несигурен съюзник. Подозираха го, че тайно преговаря с персийците. Скоро четох тайния протокол за срещата между Арсацес и Констанций. Възмутителна история! Всичките искания на Арсацес били задоволени, за да ни остане верен, а той бездруго трябваше да ни бъде верен, защото ние не само го крепяхме на престола му, но и осигурявахме независимостта на царството му. Констанций бе съвършено некадърен да води преговори. За да закрепи това „пресъюзяване“ (няма друга дума за този опит да накараш един съюзник да се държи така, както повеляват честта му и договорът, който той е подписал), Констанций ожени Арсацес за дъщерята на стария преториански префект Албаний, която се казва Олимпия. По едно време тя щеше да се жени за Констанций и поради това я считаха като негова близка роднина. Сега тя е владетелка на Армения, благочестива галилеянка и враждебно настроена срещу мен.