Диамантената ера

На черно като пещера място, осветено от множество малки огънчета, върху един пиедестал се е качила млада жена, може би не много по-голяма от момиченце, която е гола, като се изключи детайлната рисунка по тялото й или може би това е медиатронна татуировка. На главата си има корона от покрити с листа клонки, а гъстата й обемна коса стига чак до коленете. Притиска към гърдите си букет от рози, чиито бодли са се впили в плътта. Заобиколили са я много хора — може би са хиляди, които барабанят като луди, а понякога също така и рецитират, и пеят.

В пространството между момичето и зрителите влизат двайсетина мъже. Някои дотичват самички отнякъде, други изглеждат така, сякаш са ги докарали насила, трети пък се лутат, като че ли са се разхождали по улицата (чисто голи) и са сгрешили вратата. Някои са азиатци, други — европейци, а трети — африканци. Някои трябва да бъдат ръчкани от пощурели свещеници, които се спускат от тълпата и ги побутват насам или натам. Накрая те оформят кръг около момичето, след което барабаненето се увеличава до оглушително кресчендо, ускорява се, докато се превръща в градушка без ритъм, след което внезапно и категорично спира.

Някой започва да вие нещо с висок, целенасочен и унасящ глас. Хакуърт не може да разбере какво казва този човек. Чува се еднократно мощно барабанене. Още вой. Пак барабанен звук. Още един. Третият постига гръмовен ритъм. Това продължава известно време, като ритъмът малко по малко се ускорява. От един момент нататък виещият вече не спира по време на барабаненето, а започва да си нарежда успоредно с ударите като контрапункт. Мъжете в кръг около момичето започват да танцуват с прости движения, първо в едната посока, а после в другата, но все около момичето. Хакуърт забелязва, че всички до един са с ерекция, обгърната от ярко оцветени медиатронни презервативи — кондоми, които произвеждат своя собствена светлина, поради което щръкналите надървени членове изглеждат като множество луминисцентни жезли, които танцуват из въздуха.