Водосрез

Зад нея небето изпълваше бурна и гладна завеса от огън. Колкото и да тичаше, нямаше да успее вечно да изпреварва пламъците, нито имаше откъде да ги заобиколи. Пред нея улицата на предградието свършваше задънена.

Никога нямаше да успее да замъкне Анхела през всичките къщи и задни дворчета пред себе си и въпреки това да изпревари догонващите ги отзад пламъци. Луси с проклятие остави количката и хукна към огъня.

Малки проблясващи пламъчета вече се разгаряха, разнесени от вихрещите се отпадъци. Тя сграбчи парче суха дървения и я пъхна в огъня. Със самоделната факла в ръка изтича обратно в посоката, откъдето идваше.

„Ако това не свърши работа, ще си идем с адската канонада.“

Изтича отвъд мястото, където Анхела лежеше като строшена кукла в количката, и се захвана да пали нови къщи.

Запали всичките в края на задънената улица, търчеше през стаите им, окуражаваше огъня и се местеше от къща на къща.

Пламъците сияеха и се разрастваха. Ревяха.

Луси изтърча обратно до Анхела. Сега бяха притиснати между две растящи стени от пламъци — една отпред и една отзад. Въздухът беше непоносимо горещ. Тя измъкна водосреза от количката и двамата се проснаха заедно на нагорещения асфалт. Луси се пресегна и го стисна за ръката.

Преди много време беше интервюирала огнеборци. Още по времето, когато имаха интерес да се опитват да контролират огромните пожари, които поглъщаха планинските гори.

Един от специалистите по дивата природа ѝ описа как с екипа си за малко да изгорят до смърт, когато пожарът се обърнал срещу тях, докато изкачвали някакъв хълм. Пламъците ги преследвали в тревата и на тях им хрумнало да запалят ливадите пред себе си. Така и сторили и пожарът се юрнал по склона, но се натъкнал на почерняла, неспособна да го захрани земя, каквато били разкрили пожарникарите.

Така нейният човек беше спасил живота на хората си.

Горещината около двама им нарастваше. Анхела простена. Беше изгубил невероятно количество кръв.

Каква съм глупачка — помисли си пак Луси, но не избяга.

Маелстрьомът превръщаше хората в животни. Почти беше успял да докопа и нея. Но сега най-сетне си мислеше, че разбира. Маелстрьомът от страх можеше да накара почти всеки да се принизи повече, отколкото досега. Да те откъсне от съседите, да ги размие по оградите.

Но тя най-сетне си мислеше, че разбира онези неколцина, които устояваха на нарковците и всичките cholobis, опъваха се на парите и на водосрезите, на опълченията — всичките тези хора, избрали правилния път вместо лесния. Вместо безопасния. Вместо умния.

Намираше се насред маелстрьома, но той бе изгубил значение. Луси държеше за ръка водосреза, когото беше убила, а пламъците се издигаха все по-високи.

Не избяга. Или щеше да изгори тук — част от целия кошмар, роден с нейна помощ, или щеше да си тръгне свободна и пречистена.

Навсякъде около нея огънят се издигаше все по-високо.