Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Бялата пухкава вълна неотклонно се движеше към къщата. Първите прозрачно-мъхести кълба вече увиснаха над жълтия осветен квадрат трева под прозореца. Стената на градината, зад която бяха залегнали бойците, направо се разтопи в напиращата мъгла, виждаха се само върховете на дърветата.
— Командвай — настоя Денис. — Там е, не бива повече да чакаме.
— Идват — прошепна в отговор подполковникът, който пръв забеляза изпълзяващите от градината разузнавачи.
— Сам е — доложи шепнешком момчето с камуфлажната униформа. — Гледа футбол, пие бира.
Дудинцев извади радиостанцията и изкомандва:
— Да тръгваме!
Около двайсет омоновци едновременно прелетяха над оградата по целия й периметър. И в този момент в къщата нещо истерично изпищя. Вторият етаж, вече плуващ като кораб призрак над мъглата, изведнъж настръхна от дулата на автомати. Като по команда те откриха огън с трасиращи куршуми едновременно във всички посоки. Близо петнайсет секунди, докато не изпразниха пълнителите, се чуваше ужасен грохот, усилван от мятащото се над водата ехо, а от трасиращите куршуми стана светло като ден. Омоновците се притиснаха в пръстта непосредствено на половин крачка от „онзи“ свят — куршумите се забиваха непосредствено зад гърба им. Автоматите бяха насочени към долната част на оградата и ако някой боец се беше забавил дори за секунда, Дудинцев щеше да остане без половината от подразделението.
Разбира се, сега не можеше да се говори за внезапност. Не можеше да се разчита, че след такава канонада Милявски ще продължи да си гледа спокойно мача, но Дудинцев изкомандва да продължат.
Да, тук дебнеха точно Милявски. Денис, за свой срам, разбра всичко едва когато Макс обясни несъответствието с електронната пощенска кутия. Само Милявски е имал възможност да натъпче твърдия диск на Муха и Ратников с информацията, която не е била там. Именно Милявски „подари“ на Денис версията, че Хайкин е собственик на подслушващата кантора, именно Милявски „намери“ у Муха и Ратников чертежа на робота килър. Всичко съвпадаше.
Дудинцев, когото Денис не подозираше повече в нищо, измъкна от фиктивния началник на „втората кантора“ на площад „Въстание“: да, именно Милявски е реалният й собственик. И вече съвсем не навреме (можеше и два дни по-рано) Демидич, разглеждайки под лупа снимките си, направени пред „Руско бистро“, също разпозна Милявски в един от посетителите — без очила, в абсолютно нелепо облекло, полуобърнат към камерата така, че лицето му не може да се види без лупа. Но това беше той.
И отново всичко съвпадаше: Милявски, който пиеше тогава с тях на площад „Въстание“, може да е чул как Турецки моли Денис да проследи Хайкин. Сигурно точно тогава му е хрумнала идеята да убие вицепредседателя с ръцете на Денис. И, разбира се, пак Милявски не можеше да знае, че Турецки е объркал всичко и Демидич ще „поеме“ Христич. Поради което Милявски изобщо не се е страхувал да се среща с Христич.
… През избитата врата и прозорците на първия етаж в къщата нахлуха четирима бойци. Останалите ги прикриваха отвън, притиснати до стените и реагиращи на всеки подозрителен шум. Разбира се, никой не знаеше дали „терминаторите“ на Милявски са се свършили, или има още за резерва.
— Първи докладва — задавено се обади някой по радиостанцията на Дудинцев. — Пусто е.
— Да проверят тавана и мазето — каза Денис.
— Те си знаят, не са малки — измърмори подполковникът, но все пак се разпореди: — Първи — в мазето, Трети — тавана и покрива! — и се обърна към Денис: — Мислиш ли, че е издълбал подземен тунел под язовира?
— Тц!
В звънтящата след скорошния грохот тишина се чу отмерен, монотонен шум. Притиснат до входа, Денис напрегнато се взираше в мътно-сребристата каша на мъглата, без да може да си представи този път каква щуротия ще се появи оттам.
— Твойта верица! — Дудинцев замря с отворена от учудване уста.
На метър от тях се разделиха две широки ивици от тревната площ. И направо от земята изплува истинска летяща чиния — кръгла и ниска, с амбразури вместо илюминатори и два мощни прожектора отстрани. Желязното чудовище повися една секунда неподвижно и се засили към водата, разбивайки вратата. Освен това и стреляше лениво на разни страни. Този път — на единична.