Тайните на елита

Денис със съжаление изля в гърлото си последните глътки от вече напълно изстиналия чай. Постоя няколко секунди до прозореца. Устата му моментално пресъхна — чаят беше прекалено силен, но вече не му се занимаваше с варене и запарване, мислите се изсипваха от препълнената му глава като на студент, зубрещ в нощта преди изпита.

„Всичко е напълно правдоподобно, но някак беззъбо. Какво трябва да следва оттук? Какво?! С каква цел ТОЙ иска да ме премахне? Аз не знам нищо повече от онова, което знаят Дудинцев, подчинените му или Милявски. Или, дявол да го вземе, все пак знам?! Интересно дали Милявски е съобщил на Дудинцев за това, което откри с помощта на Макс? Нима Дудинцев?!! Кошмар! Макар че всъщност какво знам за него? Не, така няма да стане, така мога да заподозра кого ли не, дори стария Тур.“

Денис разтърка слепоочието си и с последни сили събра мислите си в юмрук.

„Аз знам за убийството на частния детектив Шапиро — то тежи сто процента на съвестта на «Младежа», макар официалното следствие засега да не харесва много тази версия. Знам също и за незаконното нахлуване в частния живот — минимум — на господин Минчев, по което засега не се води никакво официално следствие. Значи в тези дела ТОЙ вече се е издал. Защо му е било да премахва Шапиро? За да не ми издаде преждевременно «Младежа»?! Ето къде трябва да дълбая! И непременно да предупредя Милявски. Щом е тръгнало, щом някой е решил да ме преследва — той е на ред.“