Портрет в сепия [bg]

Вероятно през дългото пътуване с парахода баба Елайза си бе спомнила за първите шестнайсет години от своя живот в Чили — тази достойна и горда страна; за своето детство под грижите на една индианка с добро сърце и на красивата мис Роуз; за своето мирно и безметежно съществуване до появата на любовника, който я изоставил бременна, за да тръгне да дири злато в Калифорния и никога повече не дал признаци за живот. Тъй като баба ми Елайза вярва и кармата, сигурно е стигнала до заключението, че това дълго странстване по света е било необходимо, за да се кръстосат пътищата им с Дао Циен, когото й е отредено да обича във всяко свое прераждане. „Каква нехристиянска мисъл“, отсъди Фредерик Уилямс, когато понечих да му обясня защо Елайза Съмърс не се нуждае от никого.

Баба ми Елайза ми донесе като подарък един разнебитен сандък, който ми подаде с лукаво намигване на тъмните си зеници. Той съдържаше пожълтели ръкописи, подписани от Анонимната Дама. Това бяха порнографските романи, написани от Роуз Съмърс в нейната младост, които бяха още една добре пазена тайна в семейството. Изчетох ги внимателно, с ученолюбива прилежност и за лична изгода на Иван Радович. Тази занимателна литература — как ли й бяха хрумнали такива дръзки лудории на тази викторианска стара мома — и изповедите на Нивеа дел Валие ми помогнаха да се преборя със срамежливостта, която в началото бе почти непреодолима пречка между мен и Иван. Вярно е, че в деня на бурята, когато трябваше да идем на сарсуелата, ала не отидохме, аз първа посегнах да го целуна в колата, преди клетият той да успее да се защити, но дързостта ми свърши дотук, сетне загубихме ценно време, борейки се между ужасната ми несигурност и неговите скрупули, понеже не желаел да „петни доброто ми име“, както сам ми обясни. Не беше лесно да го убедя, че репутацията ми и без това бе доста пострадала още преди той да изникне на хоризонта и нямаше изгледи да се подобри, тъй като аз не възнамерявах да се завръщам при съпруга си, нито да се отказвам от работата и независимостта си, на които се гледа толкова недоброжелателно по тези места. След унизителното преживяване с Диего ми се струваше невъзможно да успея да вдъхна желание или любов у някого; пълното ми сексуално невежество се съчетаваше с комплекс за малоценност, мислех се за грозна неудачница, лишена от женственост; срамувах се от тялото си и от страстта, която Иван пораждаше у мен. Роуз Съмърс, тази далечна прабаба, която не познавам, ми направи фантастичен подарък, като ме дари с онази игрива освободеност, която е така нужна в любовта. Иван приема нещата много сериозно, със славянския си темперамент проявява склонност към трагичното; понякога потъва в отчаяние, задето двамата няма да можем да живеем заедно, докато мъжът ми не умре, а дотогава сигурно ние ще сме остарели. Когато тези черни облаци помрачат душата му, протягам ръка към ръкописите на Анонимната Дама, където всеки път откривам нови начини да му доставя удоволствие, или най-малкото да го разсмея. В усърдието си да бъда разнообразна в моментите на близост, постепенно се отърсих от свенливостта и добих непозната дотогава увереност. Не се чувствам като прелъстителка, положителното въздействие на ръкописите не се простира чак дотам, но поне не се страхувам аз да проявявам инициатива и да водя Иван, който иначе би могъл да затъне завинаги в рутината. Би било направо жалко да се любим като някаква улегнала семейна двойка, след като изобщо не сме женени. Предимството, че сме любовници, се състои в това, че трябва много да пазим нашата връзка, защото всичко е в заговор срещу нас. Решимостта да продължаваме да сме заедно трябва непрекъснато да се обновява и точно това ни прави гъвкави.