Острието на Фондацията

Въпреки това мястото действително му харесваше. То го държеше настрани от шумотевицата в политиката на Терминус, което именно му се нравеше най-много, и му даваше възможност да води живот на сейшелски сибарит, поддържайки стила, към който се бяха пристрастили жена му и дъщеря му. Не искаше нищо около него да се променя.

От друга страна, той не харесваше Лионо Кодел, може би понеже Кодел също носеше мустаци, макар и по-малки, по-къси и сиво-бели. Навремето те бяха единствените двама души от по-изтъкнатото общество, които имаха мустаци, и помежду им съществуваше нещо като състезание на тази тема. Сега, мислеше си Тубинг, вече нямаше никакво състезание; Лионо бе достоен единствено за презрение.

Кодел стана директор на Сигурността още когато Тубинг беше на Терминус и докато не бе купен с посланичеството, мечтаеше да се противопостави на Харла Бранно в изборите за кмет. Разбира се, Бранно бе направила всичко заради самата себе си, ала в крайна сметка той бе издигнат благодарение на нейната благосклонност.

Някак си обаче това сякаш не важеше и за Кодел. Може би причината се криеше в решителната му приветливост — в начина, по който той бе винаги така дружелюбно настроен, дори и след като вече е решил как точно да ти пререже гърлото.

Ей го сега там в хиперпространствения си образ, приветлив както винаги, бликащ от добродушие. Истинското му тяло бе, разбира се, на Терминус, което спестяваше на Тубинг необходимостта да му предложи какъвто и да е физически жест на гостоприемство.

— Кодел — рече той, — искам да оттеглите тези кораби.

Кодел слънчево се усмихна.

— И аз също, само че старата дама вече го е решила.

— Известно е, че от време на време ти си я убеждавал да не прави разни неща.

— Случвало се е, но само когато тя желае да бъде разубедена. Този път обаче не желае. Тубинг, върши си работата. Дръж Сейшел спокоен.

— Не мисля за Сейшел, Кодел. Мисля за Фондацията.

— Като всички нас.

— Кодел, не почвай словесен двубой с мен. Искам да ме изслушаш.

— С удоволствие, но сега на Терминус е твърде бурно и не мога да те слушам дълго.

— Ще бъда толкова кратък, колкото е възможно, когато обсъждаме възможността Фондацията да бъде унищожена. Ако тази хиперпространствена линия не се подслушва, ще говоря открито.

— Не се подслушва.

— Тогава продължавам. Преди няколко дни получих съобщение от някой си Голан Тривайз. Спомням си един Тривайз от моя собствен престой в политиката. Беше комисар по транспорта.

— Чичото на младия човек — каза Кодел.

— А, значи познаваш този, който ми е пратил съобщението. Според информацията, понасъбрана лично от мен, той е бил съветник, който след успешното решаване на последната Селдънова криза е арестуван и пратен в изгнание.

— Точно така.

— Не вярвам.

— Какво не вярваш?

— Че е пратен в изгнание.

— Защо?

— Кога се е случвало някой гражданин на Фондациятада бъде пратен в изгнание? — натърти Тубинг. — Той или е арестуван, или не е арестуван. Ако е арестуван, или е съден, или не е съден. Ако е съден, или е осъден, или не е осъден. Ако е осъден, той е глобен, понижен, разжалван, вкаран в затвора или екзекутиран. Никой не е пращан в изгнание.