Лъвът
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъвът». Краткое содержание книги:
Лейди Ариана Крагмер вече се е примирила с участта си — да даде земите и ръката си на могъщия воин. Такава е съдбата на победените. Но гордата хубавица се заклева никога да не му дари сърцето си.
Ариана е саксонска графиня, а Лайън — нормански рицар, те са обречени да бъдат врагове. Но в разкъсваната от предателства и кървави борби за власт земя те имат един-единствен шанс — да превърнат омразата в любов.
— Защо спря? — прошепна тя задъхано.
Той я погледна предизвикателно.
— Надявам се да очакваш с нетърпение нашата първа брачна нощ. До утре, милейди — каза той и отправи дълбок поклон.
— Да не си посмял да ме изоставиш така! — извика разярена Забрина. — Ще си платиш за това, че ме унижи.
Устните на Едрик се извиха в доволна усмивка.
— Разчитам на това, милейди.
Зората се изтърколи на небето, хладна и чиста. Венчавката на Терса и Белтан се състоя по обяд. Терса изглеждаше великолепно. Беше облечена с прекрасна бяла копринена рокля, която Ариана й подари за сватбата. Белтан беше облечен в кожа и кадифе. Двамата изглеждаха много щастливи. Крал Уилям се усмихваше сърдечно, докато произнасяха брачните си клетви. Малко по-късно Едрик и Забрина заеха своите места пред свещеника.
Още предния ден Едрик изпрати да му донесат от дома одежди за сватбата. Беше облечен с туника от сребрист плат и хермелинова кожа. Панталоните добре очертаваха формите на силните му бедра. Раменете му изглеждаха много широки и силни под ефирната материя на туниката, и предизвикаха възхищението на всички присъстващи дами.
След дълги преговори с Ариана, Лайън стана от леглото и слезе долу на тържеството. Заедно с нея и крал Уилям наблюдаваха церемонията от специален подиум. Когато започна венчавката на Забрина и Едрик, Лайън се усмихна едва забележимо. Тази церемония обвързваше завинаги съперника му и бившата му любовница. Веднъж завинаги двамата с Ариана щяха да се отърват от тях и съпругата му щеше спокойно да роди първото им дете.
Последва празничният пир, придружен с много забавления. След като поседя колкото беше необходимо, Едрик отиде при краля и помоли за разрешение да отведе булката си в своя замък Блекхийт. На Лайън му се стори, че Забрина изглежда неестествено покорна, и се запита какво е направил с нея лорд Едрик, за да предизвика тази промяна. Мислите му се изпариха мигновено, щом забеляза сълзи в очите на Ариана.
— Какво има, мила? — попита той със свито сърце, сепнат от мисълта, че тя плаче за изгубената си любов.
Ариана се усмихна през сълзи.
— Нищо, скъпи. Просто си припомних нашия сватбен ден. Тогава пропуснахме по-голямата част от ритуала, ако си спомняш. Помислих си, че можем да го повторим, като изпълним цялата церемония.
Лайън избърса внимателно сълзите й.
— Не е нужно, любов моя. Способен съм да обичам само веднъж в живота си и само веднъж ще се венчая. Церемонията може да не беше пълна, но ми донесе най-голямото богатство, за което някога съм мечтал.
Сърцето на Ариана се преобърна от любов към този норман, когото се беше заклела да мрази, а сега обичаше от все сърце. Тя му се усмихна мило и каза:
— Не се ли чувстваш изморен, скъпи? Може би трябва да се връщаш в леглото.
Лайън я погледна озадачен. Далеч не се чувстваше уморен. Тържеството едва започваше и той имаше огромното желание да… Постепенно започна да проумява. Веселите искрици в погледа на Ариана не оставяха никакво съмнение за намеренията й. Изведнъж Лайън почувства отчаяна нужда да се отпусне в леглото си, но със сигурност не за да си почива. Малката хитруша до него нямаше да му даде тази възможност.
— Всъщност, напълно си права. В момента се нуждая точно от легло. Ще се извиня на крал Уилям и след това ще ме придружиш до спалнята.
Ариана се изчерви, докато Лайън шепнеше нещо в ухото на Уилям. Беше благодарна, че дългата й дреха прикрива треперещите й колене. Само при мисълта за ръцете и устните на Лайън по тялото й пробягваше гореща тръпка. Дали Уилям щеше да заподозре причината за ненадейното им оттегляне?
Уилям повдигна вежди и едва потисна усмивката си, докато слушаше несвързаните обяснения на Лайън. После кимна с глава и погледна Ариана с разбиране. Той не успя да прикрие приповдигнатото си настроение, докато им махаше за довиждане.
— Погрижете се добре за съпруга си, милейди — посъветва я Завоевателя. — Когато се роди първото ви дете, ще се радвам да го кръстите на мен.
— Значи си му казал? — прошепна Ариана, докато бавно си пробиваха път през тълпата.
— Да! — отвърна Лайън и палаво се усмихна. — Нямам нищо против целия свят да узнае, че носиш моето дете. А сега ми кажи каква беше тази глупост, че съм бил изморен? — попита я той, след като влязоха в общата си спалня. — Доста настояваше да ме сложиш в леглото. Надявам се, че имаш намерение да ме придружиш.
— Явно си ме разбрал правилно — кимна игриво Ариана. — Страхувам се, че булката на лъва е не по-малко дръзка от самия него, когато стане въпрос за удоволствия.
— Моята страстна, непокорна съпруга — промърмори Лайън, взе я в обятията си и я целуна пламенно. — Точно такава те обичам. Благодаря ти, че ме обичаше и тогава, когато не го заслужавах. Как мога да ти се отплатя за цялата мъка, която ти причиних?