Лъвът
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъвът». Краткое содержание книги:
Лейди Ариана Крагмер вече се е примирила с участта си — да даде земите и ръката си на могъщия воин. Такава е съдбата на победените. Но гордата хубавица се заклева никога да не му дари сърцето си.
Ариана е саксонска графиня, а Лайън — нормански рицар, те са обречени да бъдат врагове. Но в разкъсваната от предателства и кървави борби за власт земя те имат един-единствен шанс — да превърнат омразата в любов.
Той докосна устните й със своите и тя безвъзвратно загуби контрол върху сетивата си. Телата им се вплетоха едно в друго. Стомахът й се преобърна, когато езикът му жадно нахлу в устата й. Започна да стене от удоволствие в ръцете му, когато той погали бедрата й и ги придърпа към себе си. Сладостна топлина се разливаше по цялото й тяло и Ариана се чувстваше безсилна да помръдне. Въздишките му й припомниха, че това, което правят в момента, вероятно му причинява голяма болка.
— Лайън, недей! Не бива!
— О, напротив!
О, небеса! Той не очакваше, че една обикновена целувка ще го парализира от страст. Освен това не беше предполагал, че Ариана ще отвърне със същото желание. Не вярваше, че е възможно плътта да го боли от страст, повече отколкото от дълбоките рани. Притокът на кръв в слабините му му причини нетърпима болка, която не можеше да се сравни с тази от раната.
— Помогни ми — простена Лайън. — Няма да се справя сам.
— Мисля, че изобщо не трябва да го правим, — отвърна Ариана и се опита да се откъсне от прегръдките му.
— Можем да го направим и ще го направим. Надигни полите си и се качи върху мен.
Устните й, зачервени и влажни от целувките му, потрепериха леко, докато си поемаше въздух и се опитваше да овладее надигналата се в нея страст.
— Не — отвърна решително Ариана.
Сякаш не чул отговора й, Лайън започна да надига дрехите й.
— Ако не ми помогнеш, вероятно наистина ще се нараня, докато се опитвам да правя любов с жена си. — Той отмести завивката от себе си и й разкри своята възбуда. Желанието му нарастваше дори и само докато тя го наблюдаваше.
— Моля те — прошепна той настойчиво.
Ариана най-сетне се предаде. Тя вдигна нагоре дрехите си и се качи на леглото върху него, като внимаваше да не му причини болка. Намести се удобно и простена от удоволствие в мига, в който Лайън проникна в нея. Той прошепна задавено името й. Това беше всичко, което можеше да направи, за да се въздържи и да не свърши веднага. Той не усещаше никаква болка, само екстаз — дълбок и продължителен, изпълващ го с несравнимо удоволствие.
Ариана чувстваше плътта му в себе си, движеше се бавно и внимателно, за да не му причини болка. Усещаше пръстите му, впити в дантелите на туниката й, за да придържа дрехите й нагоре. Постепенно Лайън разголи гърдите й, за да може да ги докосва с ръцете и устните си. Тъй като не можеше да се надигне към нея, той я придърпа към себе си, докато гърдите й не се приближиха достатъчно близо до устните му. После нежно засмука зърната й. Бременността я беше направила много по-чувствителна и тя сладостно реагира на неговите действия. Изстена с глас, вкопчи се в него още по-силно и усети как неговите тласъци се засилиха.
Ариана се опита да го укроти и да забави движенията му, защото се притесняваше да не се разкъсат шевовете на раната му. Но страстта на Лайън вече не можеше да бъде овладяна. Набъбналите й от страст зърна и влагата, която усещаше между краката й, предизвикваха в него дива реакция. Тя се опита да го предупреди, но устните му се впиха в нейните и погълнаха възторжените й, дрезгави възклицания.
Лайън усети конвулсиите на тялото й около себе си и продължи да подхранва оргазма й с бавни, дълбоки тласъци. Кулминацията на неговото собствено удоволствие го погълна и той изригна вътре в нея. Продължи да я притиска върху себе си, докато и последната сладостна тръпка не напусна телата им. Ариана първа дойде на себе си и почувства вина затова, че се е поддала на инстинктите си и е загубила контрол върху тялото си. Тя не трябваше да допуска това да се случи. По-добре от него преценяваше състоянието му и не трябваше да му позволява да се напряга по този начин.
— Добре ли си? — попита тя задъхано.
Ръцете й пробягаха пипнешком по превръзката на гърдите му, търсейки някакви следи от нараняване. След като се убеди, че никъде по снежнобялата превръзка не е избила кръв, Ариана се успокои и въздъхна облекчено.
— Повече от добре, мила — отвърна й Лайън е усмивка.
Ариана бавно се изправи и приглади припряно дрехите си. Тъкмо беше успяла да завие Лайън, когато вратата се отвори и в стаята нахлу Белтан. На Ариана й прималя, щом осъзна, че са се разминали на косъм от неудобната ситуация.
Белтан хвърли бърз поглед върху зачервените бузи на Ариана и смутеното изражение на лицето на Лайън и веднага разбра, че е нахлул в стаята в доста неподходящ момент. Но вече не можеше да промени ситуацията. Налагаше се лорд Лайън да бъде уведомен за последните събития.