Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

— Улохот беше професионалист, сър. Ние бяхме свидетели на убийството — както ви казах, то стана на петдесетина метра от нас. Всички улики подсказват, че Танкадо не е съзнавал нищо.

— Улики? — извика Бринкерхоф. — За какви улики говорим? Танкадо е дал пръстена. Какво по-голямо доказателство от това?

— Агент Смит — прекъсна го Фонтейн, — какво ви кара да смятате, че Танкадо не е съзнавал, че ние стоим зад наближаващата му смърт?

Смит прочисти гърло.

— Улохот го уби с НТК — неинвазивен травмиращ куршум. Това представлява гумен цилиндър, който удря гръдния кош и се пръска. Безшумно. Много чисто. Танкадо е почувствал остра болка, преди да получи сърдечна криза.

— Травмиращ куршум — замислено каза Бекър. — Това обяснява синината.

— Съмнително е Танкадо да е свързал усещането с наемен убиец — поясни Смит.

— Въпреки това той е дал пръстена си на непознат — напомни Фонтейн.

— Така е, сър. Но той не потърси с поглед нападателя си. Жертвата винаги търси своя нападател след изстрел. Това е инстинкт.

Последното озадачи Фонтейн.

— Твърдите, че Танкадо не се е огледал за Улохот?

— Не, сър. Разполагаме с филм, ако желаете…

— Филтърът на Х-11 сдаде! — изкрещя един техник. — Червеят вече почти постигна целта си.

— Забравете филма — заяви Бринкерхоф. — Въведете проклетият кил-код и да приключваме с това!

Джаба въздъхна, възвърнал за миг хладнокръвието си.

— Директоре, ако въведем грешния код…

— Да — прекъсна го Сюзан, — ако Танкадо не е подозирал, че го убиваме ние, тогава трябва да разполагаме с отговорите на някои въпроси.

— Как сме с времето, Джаба? — попита Фонтейн.

— Около двайсетина минути. Но е хубаво да използваме това време разумно.

Фонтейн се замисли за момент. После въздъхна тежко.

— Добре… пуснете филма.