Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
— Така ли?!
Толкова съм смаяна, че за миг се откъсвам от задълбочените си размишления над гневния изблик на Иси. Аз пък винаги съм приемала за даденост, че мама смята пиенето на шампанско за декадентско. Единствените бутилки в собствения й хладилник съдържат кафяв сос и кетчуп. Първоначалната ми изненада бързо отстъпва място на откритието, че майка ми майсторски отваря бутилката и налива вино в две чаши, без да разлее и капчица. Мисля, че никога не съм я виждала да отваря шампанско.
— Мислиш ли, че Иси е права? — Искам да съм наясно със ситуацията, но не зная още колко искрени признания съм в състояние да понеса.
— Да — отвръща мама, без да откъсва поглед от питиетата.
— О. — Мълчаливо се взираме в мехурчетата, които бълбукат в чашите и постепенно се уталожват, а аз размишлявам колко ли приятели ще ми останат след всичко това, ако въобще оцелея. — Какво празнуваме? — питам угрижено.
— Не е толкова просто, а? Искам да кажа, че бихме могли да вдигнем наздравица в чест на новия ти годеж, но би било доста безчувствено по отношение на Джош. Горкото момче.
Забивам нос в обувките си.
— Де да можех да върна времето назад.
— Не можеш. Никога — отсича мама. И сякаш в доказателство на думите й в кухнята отеква единствено тиктакането на часовника. После добавя: — Ала… знаеш ли? Гордея се с теб.
— Гордееш ли се? — Не мога да повярвам.
— Да. Ти успя. Не позволи на баща си да ти съсипе живота.
— Както съсипа твоя, искаш да кажеш? — промърморва мрачно. Тъкмо сега хич не ми е до баща ми. Пред очите ми като на кинолента се нижат безбройните случаи, когато мама е плакала и мърморила по негов адрес. Подпраговото послание е ярко запечатано в съзнанието ми — мъжете са гадняри.
Но не всички. Напомням си.
В очакване да ме засипе с яростна тирада от горчиви думи на разкаяние се вкопчвам в тази мисъл като удавник за сламка. Не всички.
— Не ми е съсипал живота, пиленцето ми. Животът ми е чудесен. С Боб се разбираме отлично.
— С Боб ли? — Слисана съм. Разбира се, че животът й е разбит. Инак защо би водила такова усамотено и кротко съществуване? Освен ако й харесва, разбира се.
— Да, Боб. — Усмихва се и ми спестява подробностите. Слава Богу. През последните двайсет и четири часа ми се насъбраха достатъчно изненади и шокиращи открития за цял живот. Установих, че съм способна да обичам. Узнах, че Дарън ме обича и му разкрих, че и аз го обичам. Сгодих се. За пореден път. Чух Иси да псува. Видях майка си да отваря бутилка шампанско. Не мога да понеса и мисълта, че води полов живот. — Гордея се с теб, че се влюби безразсъдно и неконтролируемо. Не знаех дали изобщо ще събереш кураж за подобна постъпка. Мислех си, че като капак на всичко с баща ти сме ти отнели и това. — След кратко мълчание додава: — Браво, Кас! — Имам чувството; че ще ме потупа по рамото, но тя ме прегръща. Прави го стегнато и делово — не като по филмите, където героят се втурва в широко разтворените обятия на мама и захлупва лице върху огромния й бюст; майка ми и бездруго няма огромен бюст.
Това е най-нежната прегръдка, която съм получавала.
Отдръпваме се и се споглеждаме, ухилени до уши. Мисля, че току-що спечелих надбягването с яйцето45, ако се съди по изражението на майка ми, която е истинско олицетворение на горд родител.
— Иси — простенвам.
— Не се тревожи за нея, рано или късно ще й мине. Прекалено е добра, за да не се помъчи да проумее и твоята гледна точка — усмихва се мама. После добавя с далеч по-свойствен за себе си тон: — Което далеч не означава, че можеш да пренебрегнеш думите й — бяха много на място. Имаш да изглаждаш доста недоразумения, а някои мостове може би са опожарени завинаги.
Не мога да понеса тази мисъл.
— Разкажи ми сега повече за този Дарън. Кога ще ме запознаеш с него? Не забравяй да вземеш шампанското. — Хваща ме за ръка и ме повежда към дневната.
Настанява се на дивана, аз сядам до нея.
Ранната привечер преминава в разговори за Дарън и — което е най-потресаващото — за Боб. Разказвам й основните неща, които правят Дарън чудесен, както и някои от по-несъществените:
— Повдига вежда и е тооолкова секси. И си разрошва косата като момченце.
— И Боб го прави. Не че му е останала много коса. Което може би поразваля ефекта. — Смеем се. — Не искаш ли в неделя следобед да дойдете с Дарън на чай с нас двамата с Боб?
45
Детска игра, в която участниците се надбягват, стискайки лъжица с яйце с едната си ръка, печели онзи, който пръв достигне финала, без да изпуска яйцето — Б.пр.