Мотивът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мотивът». Краткое содержание книги:
Всичко започва с двойно убийство. Жертвите са популярни личности — представител на висшето общество със солидни политически връзки и неговата годеница. Кметицата на града настоява със случая да се заеме опитен и известен детектив. Така Ейб Глицки се впуска в изпълнено с противоречия разследване и нарушава полицейската йерархия, за да продължи.
Докато процесът за убийство, воден от Харди, се развива към своя смайващ финал, преследването на истината от страна на Глицки разобличава и измама, чиито нишки водят извън Сан Франциско. Разкриването на отчаяни тайни може да се превърне в нещо повече от смъртна заплаха.
— Не.
— Никой, който да ви задава въпроси като тези, които ви задавам сега? — Харди не изчака отговора и продължи: — Никой, който да оспори версията ви за събитията?
— Не.
— Би ли било справедливо, сержант, да се каже, че сте можели да говорите пред голямото жури за каквото си поискате и никой не би имал възможност да чуе ответната версия на историята? Възможно ли е никога да не сте повдигали този въпрос, защото Катрин Хановър всъщност никога не ви е отправяла такава покана?
— Не. Направи го.
— Така ли?! Можете ли да си спомните точните думи?
— Едва ли. Беше преди почти година. Тя ме попита дали обичам домашно приготвени макарони и каза, че съпругът й няма да си бъде у дома.
— А, съпругът й! Вие не проявихте ли интерес към местонахождението му — та той е син на починалия?
— Да, разбира се.
— Казахте на съдебните заседатели, че по онова време всички са били заподозрени. Уил Хановър не беше ли също възможен заподозрян?
— Да.
— И вие попитахте съпругата му къде се намира той?
Въпросите летяха бързо и ритмично и Кунео отговори, без да се замисли.
— А това, въпросът ви за местонахождението на съпруга й, не беше ли неуместен намек, който е предизвикал признанието на Катрин, че съпругът й е заминал за няколко дни?
Внезапно Кунео се изпъна на свидетелското място:
— Аз го възприех като неуместен намек.
— Очевидно сте го направили. Не се ли дължи това на факта, че подобни неща са ви се случвали и преди?
Роузън сигурно чакаше възможност да прекъсне разпита и сега я получи.
— Възразявам! — доста разгорещено каза той. — Няма връзка.
Само че Харди не възнамеряваше да се откаже без борба.
— Нищо подобно, Ваша Чест — намеси се той. — Съдебните заседатели трябва да научат, че и други свидетелки са намирали сержант Кунео за неустоим.
— Ваша Чест! — направо крещеше Роузън, отново вбесен. — Възразявам!
Бум! Бум! Бум! Отекна чукчето на Браун.
— Ред в залата! Приближете се и двамата! — Когато юристите застанаха пред нея, съдийката ги измери с леден поглед. — Няма да ви търпя повече, и двамата. Последно предупреждение. Ясно?
Може и да беше ясно, но не това искаше Роузън.
— Ваша Чест, тази посока на разпита… — поде той.
— Чух ви, господин Роузън. Ще приема възражението ви и ще посъветвам съдебните заседатели да не вземат под внимание въведението към въпроса. Господин Харди, предупреждавам ви за втори път през последните десет минути. Трети няма да има. Сега ще направим малка почивка, за да може всички да се успокоят. — Тя погледна към залата над главите на адвокатите и удари с чукчето: — Пет минути почивка.
Харди никак не искаше да изоставя темата за сексуалния тормоз, но знаеше, че отново ще има възможност да се върне на нея. А междувременно, скоро му предстоеше да разговаря с очевидците, които бяха разпознали Катрин, и съдебните заседатели трябваше да разберат защо са погрешни методите, с които Кунео бе успял да издейства това разпознаване. Затова той се върна на масата си и взе една малка кафеникава папка.
Наглед беше като онези, които можеш да си купиш във всяка книжарница, само че от едната страна имаше шест дупки. През дупките се виждаха шест цветни снимки, три отгоре, и три отдолу. Всяка от снимките беше цветен портрет на младо женско лице във фас. Всички жени бяха брюнетки, на сходна възраст и със сходни прически. Нито една не носеше бижута, нито една не се усмихваше и не беше с отворена уста. Нямаше никакви надписи. Снимките по нищо не се отличаваха една от друга освен по чертите на лицата на жените. Една от тези жени беше Катрин.
— А сега инспекторе — подхвана той, — бих искал да погледнете нещо, което ще ви покажа, и да го опишете на съдебните заседатели.
Кунео взе папката, отвори я, погледна пластмасовите страници вътре, след това я затвори и се обърна с лице към съдебните заседатели.
— Това е папка за снимки.
— Използвали ли сте нещо подобно в работата си, инспекторе?
— Разбира се. Непрекъснато.
— Всъщност това приспособление се използва толкова често, че дори си има прякор, нали?
— Наричаме го шестицата.
— Защо?
— Защото на всяка страница има клетки за шест снимки.
— Не просто шест снимки, а шест снимки, които възможно най-много си приличат помежду си, нали?
— Да.
— Сержант, в кариерата си като инспектор в отдел „Убийства“ приблизително в какъв процент случаи сте използва ли шестицата, за да подпомогнете разпознаване?
Кунео отново погледна към Роузън, но този път той не му помогна.
— Не знам точно — каза той.