Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Ако не ти харесва — рече тя загрижено, — можеш спокойно да го оставиш и да си вземеш друг!
— Какво? — заекна Бастиан. — О, не, много е вкусен.
— Тогава всичко е наред — каза жената доволна. — Но аз забравих да ти кажа името на малкото момче, очаквано толкова отдавна в Къщата на промените. Мнозина във Фантазия го наричаха просто Спасителя, други — Рицаря на свещника със седемте рамена или Големия учен, или пък Господар и повелител, но истинското му име е Бастиан Балтазар Букс.
След това жената дълго гледа госта, като се усмихваше. Той преглътна няколко пъти и после каза тихо:
— Аз се казвам така.
— Ето, виждаш ли! — жената изглеждаше малко изненадана.
Пъпките по шапката и роклята й внезапно се разтвориха и цъфнаха до една.
— Та аз не съм от сто години във Фантазия — възрази Бастиан несигурно.
— О, в действителност ние те чакаме много по-отдавна — отвърна дамата, — още моята баба и бабата на моята баба са те чакали. Виждаш ли, сега слушаш една приказка, която е нова и въпреки това разказва за прастари времена.
Бастиан си спомни думите на Граограман в началото на пътуването си. Сега наистина му се струваше, че всичко е станало преди сто години.
— Между другото аз все още не съм ти казала името си. Наричай ме Дамата Аиуола.
Бастиан повтори името, но малко мъчно успя да го изговори правилно. Тогава взе нов плод. Отхапа и както досега, пак му се стори, че тъкмо този, който яде, е най-прекрасен. Малко разтревожен, той забеляза, че е взел предпоследния.
— Искаш ли още? — попита Дамата Аиуола, която бе уловила погледа му. Бастиан кимна. Тогава тя посегна към шапката и роклята си и започна
да бере плодове, докато подносът отново се напълни.
— Нима плодовете растат върху шапката ти? — осведоми се Бастиан изумен.
— Защо върху шапката? — Дамата Аиуола го погледна с недоумение. После прихна да се смее високо и от сърце. — А, ти смяташ, че това на главата ми е шапка? О, не, мое прекрасно момче, всичко това расте от мен. Както ти имаш коса. От това можеш да разбереш колко се радвам, че най-сетне дойде. Затова цъфнах. Ако бях тъжна, всичко щеше да повехне. Но, моля те, не забравяй да ядеш!
— Но аз не знам — рече Бастиан смутено — яде ли се нещо, което расте от някого?
— Защо не? — попита Дамата Аиуола. — Малките деца също сучат мляко от майките си. Та това е прекрасно.
— Права си, но това е само докато са съвсем малки — възрази Бастиан и леко се изчерви.
— Тогава ще трябва да станеш отново съвсем малък, мое прекрасно момче — рече Дамата Аиуола, сияейки.
Бастиан взе и захапа нов плод, а Дамата Аиуола се радваше и разцъфна още по-прекрасно. След кратко мълчание тя се обади:
— Все ми се струва, че тя иска да се преместим в съседната стая. Вероятно е приготвила нещо за теб.
— Кой? попита Бастиан и се огледа.
— Къщата на промените — обясни му Дамата Аиуола, сякаш се разбираше от само себе си.
И наистина. Случило се беше нещо странно. Без Бастиан да усети, стаята се бе преобразила. Таванът се беше изместил нагоре, три от стените бяха дошли доста близо до масата, а четвъртата се намираше все още на известно разстояние от нея и там имаше врата, която беше отворена. Аиуола се надигна — сега можеше да се види колко е висока — и предложи:
— Да вървим! Много е твърдоглава. Като си науми нещо, няма смисъл да й се опъваш. Нека бъде волята й! А освен това в повечето случаи намеренията й са добри.
Тя мина през вратата в съседната стая. Бастиан я последва, за всеки случай взе и подноса с плодовете.
Помещението беше голямо колкото зала, но представляваше всъщност трапезария, която някак си беше позната на Бастиан. Объркващо бе само това, че всички мебели, които се намираха в нея, включително масата и столовете, бяха грамадни, твърде големи, за да може Бастиан да седне на тях.
— Я виж! — каза Дамата Аиуола развеселена. — Къщата на промените все ще се сети нещо ново. Сега ти е приготвила една стая такава, каквато я виждат малките деца.
— Защо? — попита Бастиан. — Тази зала преди това нямаше ли я?
— Естествено, че не — отвърна Дамата Аиуола. — Знаеш ли, Къщата на промените е много общителна. Тя участва както може в нашия разговор. Мисля, че с това иска да ти каже нещо.
Тогава тя седна на един от столовете до масата, но Бастиан напразно се опитваше да се качи на другия стол. Дамата Аиуола трябваше да му помогне и да го вдигне, но и тогава носът му едва стигаше до плота на масата. Много се радваше, че е взел подноса с плодовете, и го остави в скута си. Ако беше сложен на масата, не би могъл да го достигне.