Безсъние

— Откъде, за Бога, ги е взел? — попита той Лийдекър.

— Де да знам.

— И не е длъжен да каже?

— Съвсем не. Това е свободна държава. Доколкото разбирам, бил осребрил някакви акции.

Ралф си спомни старите времена — добрите стари времена преди Каролин да се разболее и да почине и преди Ед да се побърка. Сети се как почти на всеки две седмици четиримата вечеряха заедно — я пица у семейство Дипно, я Каролининия пилешки пирог на кухненската маса у тях — и как веднъж Ед каза, че като набъбнат дивидентите от акциите, ще ги черпи печени ребърца в „Ред Лайън“ в Бангор. „Точно така“ — бе отвърнала Хелън и се бе усмихнала топло на Ед. Тогава беше бременна и тъкмо започваше да й личи, но приличаше на четиринадесетгодишна с опънатата на конска опашка коса и с широката си карирана риза. „Според теб, Едуард, кои ще набъбнат първи? Двете хиляди в «Юнайтид Мармалейд» или шестте хиляди в обединение «Печено пиле»?“ Тогава той й изръмжа, при което всички се разсмяха, защото в душата на Ед Дипно нямаше и капчица злина и всички, които го познаваха по-дълго от две седмици, знаеха, че и на мравката път прави. Само че Хелън е знаела по-други неща — още тогава тя със сигурност е знаела и някои други подробности независимо от топлите усмивки.

— Ралф? Чуваш ли ме?

— Ед нямаше никакви акции — отвърна старецът. — За Бога, той беше химик-изследовател, а баща му беше бригадир в завод за бутилиране в някакъв смотан град от рода на Пластьр Рок, щата Пенсилвания. И той няма пукнат цент.

— Добре де, намерил ги е отнякъде и ще излъжа, ако кажа, че тая работа ми харесва.

— А мислиш ли, че може да ги е събрал от другите членове на „Приятели на живота“?

— Не, не смятам. Първо, сред тях богаташи няма — повечето са от работническата класа. Биха дали каквото могат, но толкова много? Не. Предполагам, че са в състояние да съберат достатъчно нотариални актове, за да освободят Пикъринг, но не е това. Повечето не биха го направили дори по молба на Ед. За тях той вече е чисто и просто persona non grata, а за Чарли Пикъринг вероятно им се иска никога да не са чували. Сега начело пак е Дан Далтьн и вероятно за голямата част от тях това е огромно облекчение. Ед, Чарли и двама други — един човек на име Франк Фелтън и една жена, Сандра Макфей — май вече действат самостоятелно. За Фелтън нищо не знаем и нямаме досие, а оная жена Макфей е обиколила същите приятни институции като Чарли. Няма как да я подмине човек — сивкава кожа, много пъпки, очила с такива дебели стъкла, че очите й приличат на пържени яйца, и сигурно тежи сто и петдесет килограма.

— Шегуваш ли се?

— Не. Пада си по ластични клинове и обикновено се тъпче с какви ли не сладкиши. Често облича огромен суичер с надпис „ФАБРИКА ЗА БЕБЕТА“. Твърди, че е родила петнадесет деца. Всъщност няма нито едно и най-вероятно е бездетна.