Целувката на прокудения

Император Фридрих е невероятно внушителен мъж, който прави дълбоко впечатление, много интелигентен, с възхитително излъчване. Истински владетел до върха на великолепната си червена брада. Без да усетя, аз попаднах под обаянието на този мъж. Прости ми, детето ми! Докато мъжете пиеха вино и си припомняха весели случки от някогашните военни походи, аз седях скромно в края на трапезата и слушах думите на императора. Баща ти не беше свикнал с тежкото италианско вино и по едно време падна от пейката, Фридрих се засмя гръмогласно, нареди да го отнесат в леглото и завърза разговор с мен. И днес не си спомням как стана така, че изведнъж се озовах в прегръдката му и останах цяла нощ при него.

На следващия ден императорът си замина, а ние останахме още една седмица във Венеция. Само след няколко седмици усетих промяна в себе си. Вече те носех под сърцето си! Можеш да си представиш колко дълбоко беше отчаянието ми. Не издържах и се изповядах на баща ти. Вместо да ме набие, да ме наругае и да ме прогони, той ми прости и каза, че вероятно такава е била волята божия. Обеща да те отгледа като свое собствено дете. Убедена съм, че на света няма по-добър и мил човек от твоя баща.

Когато се роди, бях най-щастливата жена на земята. Ала помислих и за бъдещето ти и изпратих вест на императора, че има незаконна дъщеря. Макар че по това време беше на поход срещу Хайнрих Лъва, Фридрих ми изпрати грамота, в която те признава за свое дете. Грамотата е приложена към това писмо и доказва произхода ти.

Скъпа моя Изабела, сега сигурно мислиш много лоши неща за своята майка, но повярвай ми, аз обичах истински само твоя баща. За съжаление господ не ми даде време да продължа да му доказвам любовта си. Сега ти си на възраст, когато трябва да си избереш съпруг, и аз ти желая от сърце да имаш също толкова влюбен и отзивчив мъж, какъвто беше за мен князът. Тогава може би ще ме разбереш по-добре.