Владетелят на ада
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Владетелят на ада». Краткое содержание книги:
- Това направо ми звучи като достоверна информация, полковник. Сигурен ли сте, че не можете да ми кажете нищо повече?
- Не мога да ви кажа онова, което не знам. А аз не знам какво се е случило. Проектът „Фантом“ никога не е съществувал. Никога не е имало отряди „Спектър“. И армията ги е погребала грижливо завинаги, за да е сигурна, че никога няма да възкръснат.
- Но защо тогава се съгласихте да разговаряте с мен?
- Оттогава минаха повече от тридесет години, синко. Някои вероятно са загинали в далечни земи, застреляни или измъчвани до смърт. Или може би просто са прегорели и когато са проумели, че вече не ги бива за нищо, са извадили стария служебен 45-и калибър и са захапали дулото.
- Все някой би трябвало да има номера на този телефонен секретар.
- Е, това беше просто начин на изразяване. Тия дни начинът сигурно е много по-модерен, с всички тия компютри и какво ли още не.
Латимор се опита да подреди всичко чуто до този момент от полковника. Само един човек от Спектър Едно беше умрял, но двама бяха изчезнали. Дженингс и Туни. Но онзи, който бе умрял, не е бил убит. Господи, Граймс беше като всички останали - те никога не даваха пряк отговор. Питай ги какво е времето навън и ще ти кажат името на метеороложката от Канал 6.
- Е, благодаря ви - каза той. - Предполагам, че ще направя проверка с погребалната служба във Вашингтон.
Старецът го гледаше усмихнат. Цигарата му бе изгоряла до филтъра. Той я сложи нежно в пепелника и я загледа тъжно, все едно че виждаше приятел в ковчега му в погребален дом.
Миг преди Латимор да дръпне дръжката на вратата, полковникът го повика.
- Млади Харисън...
- Да, сър?
- Само не забравяйте, че това, което е, не съществува. А това, което не е, съществува.
29.
Форт Уейн, сряда, 9 часът и 25 минути,
централно стандартно време
Гърбът на Рон Камбъл го болеше страшно. От две седмици кръстосваха областта около Уапаконета и вече започваше да му писва. Партньорът му, Ед Флорес, се бе свил на съседната седалка и смучеше захарно петле. Това го предпазваше от болките в корема. Флорес бе отказал цигарите преди четири месеца и вече започваше да влиза в релси, след като бе прекарал цялото това време в мърморене и оплакване от всичко. Захарните петлета, които смучеше непрестанно, бяха добавили пет килограма към и без това пълното му тяло.
Той измъкна захарното петле от устата си за време, достатъчно, за да произнесе:
- Как се казваше това? - и да го напъха отново в устата си.
- Търки Ран.
- Господи! Наистина преровихме и дъното.
- Стигнахме до грунтовите писти и паркингите.
- Няма да можем да му хванем спатиите на този тип, казвам ти.
- Как не ти омръзна да повтаряш все едно и също, Ед. Не ти ли омръзна?
- Тъкмо сега не мога да спра. Шансовете са на моя страна - отвърна Флорес. - Няма начин да не позная поне веднъж. - Той посочи надясно. - Ето я. По дяволите, ама това са само два хангара и един навес.
- Прилича ми да имат и сигнализационни светлини за кацане.
- Браво, ти си бил гений бе!
Свиха по един тесен черен път и паркираха до нещо, което се опитваше да мине за терминал. Близо до вратата имаше паркирани три черни автомобила, а от другата страна на сградата имаше две по-стари коли. Висок мършав младеж бърникаше нещо в двигателя на едномоторен самолет. Носеше работен комбинезон, а на рамото си бе преметнал омаслена хавлия.
- Задръж за минута - каза Камбъл на Флорес, слезе пръв и се приближи до механика, който го изгледа през рамо и кимна.
- Здравейте - поздрави Камбъл. - Можете ли да ни отделите минутка?
- Да, какво има?
Камбъл му протегна портфейла си с удостоверението за самоличност.
- ФБР. Казвам се Рон Камбъл. Това е партньорът ми, Ед Флорес.
- Да, сър. Аз съм Джо Бушкин. - Той понечи да протегне ръката си, но спря. - Да не ви изцапам.
- Няма проблем, господин Бушкин. Тук ли работите?
- Да, сър. Наливам бензин, върша монтьорска работа. Имам десетина редовни клиенти.
- През нощта сигурно кацат доста, нали?
- Ами! Нямаме терминал като хората, само едно кафе, телефонен автомат, няколко сепарета и едно радио за метеопрогнозите. „Мидуест Ренталс“ имат кабинка вътре, но Хенри обикновено затваря доста рано, освен ако не му се обадите предварително. Хенри Гошен.
- Господин Бушкин, опитваме се да открием самолет, който може да е кацнал тук на шестнадесети, преди две седмици. Трябва да е бил светъл на цвят, двумоторен.