Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
Клайн й метна кос поглед, който изразяваше типично адвокатско недоверие.
— Сержант, на какво точно се основават тези цифри?
— Като за начало — върху няколко основателни предположения.
Родригес поклати глава. Явно държеше да подчертае, че нищо на този свят не е така измамно, както основателните предположения на другите хора. Дори и да бе забелязала това, на Уиг като че ли не й пукаше достатъчно, за да се разсее:
— Първо е предположението, че моделът от измамата с детективската агенция е приложим. Ако то е вярно, от него следва, че първото съобщение — онова, в което се искат пари — ще бъде разпратено на възможно най-много хора, а следващите — само до онези от тях, които са му отговорили. В нашия случай знаем, че първото съобщение се състои от две бележки с по осем стиха. Това са общо шестнайсет сравнително кратки стиха, плюс адреса на външния плик, който е три реда. Като изключим адреса, писмата би трябвало да са еднакви. Писането им, тъй като ще се повтаря, би било лесно и бързо. Според мен изготвянето на плик с писмо в него би отнело четири минути. Това прави петнайсет на час. Ако отделя по един час на ден, за година ще напише повече от пет хиляди. Два часа на ден — стават близо единайсет хиляди. На теория би могъл да направи доста повече, но усърдието дори и на най-вманиачения човек си има граници.
— Всъщност — заяви Гърни, който усещаше да го обзема въодушевлението на учен, най-накрая открил някакъв модел в океана от данни, — единайсет хиляди биха били напълно достатъчни.
— Достатъчни за какво? — зачуди се Клайн.
— Достатъчни, за да се изпълни номера с числото шестстотин петдесет и осем, например — отвърна му Гърни. — А пък този трик, ако е изпълнен по начина, по който си мисля, би обяснил и искането за 289. 87 долара, получено от всяка от жертвите.
— Леле! — възкликна Клайн и повдигна длан. — Давай малко по-кротко, ако обичаш. Последните завои ги взе буквално на две колела!
Глава 45
За да почиваш в мир, действай веднага
Гърни още веднъж премисли нещата. Прекалено просто беше всъщност. Затова искаше да е напълно сигурен, че не е пропуснал някой очевиден проблем, който да провали цялата му елегантна хипотеза. Израженията на хората край масата бяха смесица от въодушевление, нетърпение и любопитство. Всички го чакаха да заговори. Той си пое дълбоко въздух.
— Не мога да съм напълно уверен, че точно така е станало. Обаче това си остава единственият правдоподобен сценарий досега. Откакто се боря с тези числа — тоест от деня, в който Марк Мелъри дойде в дома ми и ми показа първото писмо — не можах да измисля нищо друго. Той бе много изумен и уплашен от идеята, че подателят на писмото може би го познава достатъчно добре, за да познае какво число от едно до хиляда ще си намисли. Усещах паниката му, чувството за обреченост. Не се съмнявам, че така е било и с другите жертви. Именно тази паника е целта на играта. Как би могъл да знае какво число ще си намисля? Как би могъл да научи нещо толкова лично, толкова интимно и тайно като мисъл? И какво друго знае?! Виждах, че тези въпроси го измъчват. Буквално го побъркваха.
— Честно казано, Дейв — заяви Клайн със зле прикривана възбуда, — те и мен ме побъркват. И колкото по-скоро им намериш отговор, толкова по-добре!
— Много правилно, мътните да го вземат! — съгласи се Родригес. — Давай по-бързо на въпроса!
— Ако ми позволите да изкажа едно донякъде противоположно мнение — нервно се намеси Холдънфийлд, — бих желала детективът да обясни по своя си начин и с ритъм, който той сметне за добре.
— Наистина е срамно просто — каза Гърни. — Поставя ме в неудобно положение, защото колкото повече се взирах в проблема, толкова по-неразгадаем изглеждаше той. Освен това разкриването на номера с числото деветнайсет по никакъв начин не осветли загадката на този с шестстотин петдесет и осем. Така и не ми хрумна очевидното обяснение — докато сержант Уиг не разказа историята за фалшивата детективска агенция.
Не стана много ясно дали гримасата на лицето на Блат се дължи на усилието да схване кой точно е елементът, помогнал за разкриване на загадката, или на газове.
Гърни кимна към Уиг признателно, преди да продължи:
— Нека предположим, както направи сержант Уиг, че нашият вманиачен убиец е посветил два часа дневно на писането на писма. В края на годината би имал готови единайсет хиляди. Изпратил ги е по пощата на списък от единайсет хиляди души.