Книгата на мъртвите
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Книгата на мъртвите». Краткое содержание книги:
— Не съвсем — възрази Бентън. — Моите уважения към Люси, но и аз познавам някои умни хора. Не толкова умни като нея, но и те вършат работа при нужда. В момента виждаш файл, който е изтрит и възстановен. Не е файлът, който си виждала, онзи, който Люси намери, след като измъкна паролата на системния администратор от Джош. Точно този файл има няколко различни копия. Някои са направени по-късно.
Тя натисна стрелката надолу и зачете.
— Изглежда същият.
— Разликата не е в текста, а в това. — Той докосна името на файла в горната част на екрана. — Забелязваш ли същото, което и аз, когато Джош ми го показа за пръв път?
— Джош? Надявам се, че му имаш доверие.
— Да, и с основание. Той направи същото като Люси. Влезе някъде, където не трябва, защото двамата си приличат. Слава богу, че са съюзници и той й прощава, че го е измамила. Всъщност беше впечатлен.
— Името на файла е „МС Бележка десет-двайсет-едно-нула-шест“ — прочете Скарпета. — Предполагам, че „МС Бележки“ са инициалите на пациента и бележките, които доктор Марони е водил. А десет-двайсет-едно-нула-шест е 20 октомври 2006-а.
— Ти току-що го каза. Каза: „МС Бележки“, а името на файла е „МС Бележка“. — Той пак докосна екрана. — Файл, който е копиран поне веднъж и по невнимание името е било сменено. Печатна грешка. Не знам точно. Или може да е било умишлено, за да не копира върху същия файл. И аз го правя понякога, ако не искам да загубя предишна редакция. Важното е, че когато Джош възстанови всички изтрити файлове, отнасящи се до пациента, който ни интересува, открихме, че най-ранният вариант е писан преди две седмици.
— Може да е най-ранният вариант, който е запазил на този хард диск — предположи тя. — Или пък е отворил файла преди две седмици и го е запазил, което би променило датата. Но предполагам, че това поставя въпроса защо е преглеждал тези бележки, преди ние да научим, че е приемал Пясъчния човек като пациент? Когато доктор Марони замина за Рим, не бяхме и чували за Пясъчния човек.
— Така е — потвърди Бентън. — Както и фалшифицирането на файла. Защото това е фалшифициране. Да, Пауло е написал тези бележки точно преди да замине за Рим. Написал ги е същия ден, когато доктор Селф беше приета в „Маклийн“, на 27 април. Всъщност няколко часа преди тя да пристигне в болницата. А причината да го казвам с достатъчна степен на убеденост е защото Пауло може да е изпразнил кошчето си, но дори тези изтрити файлове не са изчезнали. Джош ги възстанови.
Той отвори друг файл, който беше груба чернова на бележките, които Скарпета познаваше, но в тази версия инициалите на пациента не бяха МС, а УР.
— Тогава, струва ми се, доктор Селф трябва да се е обадила на Пауло. Предполагаме, че е така, защото тя не би могла просто да дойде в болницата. Онова, което му е казала по телефона, го е накарало да започне да пише тези бележки — разсъждаваше Скарпета.
— Още един белег за фалшификация — изтъкна Бентън. — Да използваш инициалите на пациент за име на файл. Не би трябвало да го прави. Дори да се отклониш от протокола и преценката си, не е логично да променяш инициалите на пациента. Защо? Да го прекръстиш? Защо? Да му дадеш псевдоним? Пауло знае, че не е редно да го прави.
— Може би пациентът не съществува — допусна Скарпета.
— Сега разбираш какво намеквам — каза Бентън. — Не мисля, че Пясъчния човек някога е бил пациент на Пауло.
20.
Когато Скарпета влезе в сградата, където живееше Роуз, вече беше почти десет часът, а портиерът Ед не се виждаше никъде. Валеше ситен дъждец, гъстата мъгла се вдигаше, а вятърът носеше облаците по небето, тъй като фронтът се изместваше към океана.
Тя влезе в офиса му и се огледа. На бюрото нямаше много неща: визитник, тетрадка, на чиято корица пишеше „Наематели“, куп неотворени писма — до Ед и другите двама портиери — химикалки, телбод, лични вещи като плакет с часовник, награда от рибарски клуб, клетъчен телефон, ключодържател, портфейл. Тя провери портфейла. Беше на Ед. Тази вечер беше дежурен и явно имаше само три долара.
Скарпета излезе и се огледа, още нямаше следа от Ед. Върна се в кабинета му и прелисти книгата с имената на наемателите, докато намери апартамента на Джани Лупано на последния етаж. Взе асансьора и се ослуша пред вратата. Вътре свиреше музика, но не високо, тя натисна звънеца и чу как някой се движи вътре. Отново натисна звънеца и почука. Чу стъпки, вратата се отвори и Скарпета се озова лице в лице с Ед.