Книгата на мъртвите

— Престани. Не заслужавам това.

— Никога не си го заслужавала.

— Само защото съм решила да не забелязвам, не означава, че заслужавам онова, което той ми стори.

— В никакъв случай.

— Не искам вече да живея тук — заяви тя. — Трябва да ти върна пръстена. Бил е на прабаба ти.

— И да избягаш от къщи? Както направи, когато не ти остана никой, освен майка ти и Дороти? Избяга, без да отидеш никъде. Потъна в учене и самоусъвършенстване. Бягаше бързо, твърде заета да изпитваш чувства. А сега искаш да избягаш, както направи Марино.

— Не биваше да го пускам вкъщи.

— Пускала си го двайсет години. Защо да не го пуснеш онази нощ? Особено щом е бил пиян и опасен за себе си. Несъмнено си добър човек.

— Роуз ти е казала. Или може би Люси.

— Имейл от доктор Селф, индиректно. Че имаш връзка с Марино. Останалото научих от Люси. Истината. Погледни ме, Кей. Аз те гледам.

— Обещай ми, че няма да му сториш нищо. Така ще влошиш нещата, защото ще станеш като него. Затова ме избягваше и не ми каза, че ще идваш в Чарлстън. Почти не ми се обаждаше.

— Не съм те избягвал. Откъде да започна? Толкова неща се случиха.

— Какво още?

— Имахме една пациентка — каза той. — Доктор Селф се сприятели с нея, използвам думата неточно. По същество тя нарече тази пациентка слабоумна, а от устата на доктор Селф това не е обида или шега. Беше преценка, диагноза. Дори по-лошо, защото доктор Селф й го каза, а пациентката си замина за дома, където не е била в безопасност. Влязла в първия магазин за алкохол. Изглежда е изпила половин литър водка и се е обесила. Така че се занимавах с това. И с много други неща, за които не знаеш. Затова бях дистанциран. Не говорих много с теб през последните дни.

Той отвори капака на куфарчето и извади лаптопа.

— Не исках да използвам болничните телефони и безжичния им интернет, бях много внимателен във всяко отношение. Дори у дома. Още една причина да искам да се махна от там. Ще ме попиташ какво става, а аз ще ти отговоря, че не знам. Но е свързано с електронните файлове на Пауло. Онези, в които проникна Люси, защото той ги беше оставил изненадващо уязвими за всеки, който би искал достъп до тях.

— Уязвими, ако знаеш къде да търсиш. Люси не е коя да е.

— Възможностите й бяха ограничени, защото трябваше да влезе в компютъра му от разстояние, без да има достъп до конкретната машина. — Той включи лаптопа си. Вкара диск в драйва. — Приближи се.

Тя премести стола си до неговия и погледна екрана. Бентън веднага отвори един документ.

— Бележките, които вече четохме — каза Скарпета, когато разпозна електронния файл, намерен от Люси.