Седмият папирус (Том 1)
- Автор: Смит Уилбур
- Серия: Древния Египет #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Седмият папирус (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Пет килограма — жална се Никълъс. — Ах, защо не си взех въдицата?
Тамре се беше разположил близо до него и реши да му покаже един от номерата си. Протегна ръка високо над главата си и почти веднага една от многото пеперуди, които хвъркаха наоколо, кацна на пръста му. Роян и Никълъс зяпнаха в безмълвно възхищение чернокожия младеж, който сякаш разговаряше с кротката животинка, увесила крилца над дланта му. Все едно й беше наредил да дойде при него. Тамре победоносно се засмя и подаде жълто-черната пеперуда на любимата си Роян. Тя отвори шепа и той леко изсипа красивата твар в дланта й.
— Благодаря ти, Тамре. Това е чудесен подарък. Но сега и аз ще й направя подарък, като я пусна отново на свобода — рече тя, издаде устни напред и лекичко духна в крилете на пеперудата.
Насекомото литна отново във въздуха и тримата я проследиха с поглед, преди да се върне при останалите си посестрими над вира и да се изгуби сред тях. Тамре плесна с ръце от радост и щастливо се разсмя.
— Странно — изкоментира тихо Никълъс. — Изглежда, момчето има дарбата да общува с всички животни в гората. Сигурно игуменът Яли Хора нарочно не се опитва да го държи при себе си в манастира, ами го пуска да върви, където му скимне. Навярно това е единственото лечение за болната му душа. Остави го да играе на воля и мъките ще го напуснат. С известна неохота трябва да призная, че започвам да се привързвам към младежа.
Трябваше да направят още само петдесет крачки, за да се озоват пред самия извор. Точно насреща им се изпъчи ниска скала от червен пясъчник, в подножието на която се отваряше дупка и бликаше вода. Отворът се криеше зад гъста завеса от папрати. Никълъс трябваше да клекне във водата и да ги разбута с ръце, за да погледне зад тях.
— Какво виждаш? — попита нетърпеливо Роян.
— Почти нищо. В дупката е пълен мрак, сигурно началото й е дълбоко навътре.
— Ти си много едър, няма как да се провреш. Дай на мен!
— Мен ако питаш, твърде вероятно е да се сблъскаш с някоя водна змия. Тук е пълно с жаби, значи имат какво да ядат. Още ли си сигурна, че искаш да влезеш?
— Никога не съм твърдяла, че искам — поправи го тя.
Седна на брега и събу обувките си, преди да нагази в потока. Водата стигаше до средата на бедрата й и силно затрудняваше движенията й. Беше принудена да се свие почти надве, за да се промуши в тесния отвор. Изчезна в тъмното, но скоро се оплака:
— Таванът слиза все по-ниско и по-ниско.
— Внимавай, скъпо момиче. Не си рискувай живота за нищо.
— Бих желала да не ме наричаш „скъпо момиче“ — прокънтя гласът й из каменната пещеричка.
— Защо не? Ти отговаряш и на двете части на израза: хем си момиче, хем си ми скъпа. Да не би да предпочиташ „млада госпожо“?
— Още по-малко, казвам се Роян — настъпи известно мълчание. — Стигам само дотук — предаде се след някоя и друга минута Роян. — Натам продължава нещо като шахта.
— Шахта ли? — попита Никълъс.
— Да речем отвор с общо взето правоъгълна форма.
— Мислиш ли, че е дело на човешка ръка?
— Не може да се каже. Водата блика като от чучур, струята е много мощна.
— Нищо ли не подсказва, че камъкът е бил дялан? Някакви следи от инструменти по стените?
— Нищо. Стените са хлъзгави и напълно загладени от водата. Навсякъде има водорасли.
— Може ли човек да се промуши през отвора. Имам предвид, ако не му пречи водата…
— Само ако е джудже или поне пигмей.
— Или дете? — предположи Никълъс.
— Или дете — съгласи се Роян. — Но кой би пратил дете в подобна дупка?
— Древните често са използвали услугите на роби-деца. Нищо чудно и Таита да го е вършил.
— Не го споменавай. Ще развалиш високото мнение, което съм си изградила за него — отвърна му Роян и започна да се измъква към изхода.
Когато се показа на светло, цялата й коса беше в мъх и листенца папрат, а тялото й — мокро от кръста надолу. Никълъс й подаде ръка и я изтегли на брега. Под мокрия панталон ясно се очертаваха линиите на задника й и за него беше голямо изпитание да не поглежда натам.
— Значи следва да заключим, че шахтата е от естествен произход, а водите бликат изпод земята?
— Не съм казала такова нещо. Просто не бях сигурна. Може и да си прав. Не е изключено да са карали деца да копаят навътре. В крайна сметка, дори в ерата на промишлената революция са пращали деца по мините.