Страхът на мъдреца (Част II)

— Предполагам, че камъкът доста ще убива… — отбелязах аз.

— Много добре — засмя се тя, — да предположим, че са си постлали и одеяло. Как би нарекъл такъв човек?

Ако ме беше попитала за това преди два цикъла, когато току-що бях излязъл от света на фае, можеше и да не я разбера. Ако бях постоял още малко при Фелуриан, е напълно възможно правенето на любов пред камината да не ми се стори нещо странно. Но вече от доста време бях отново в света на смъртните…

Уличница, мълчаливо се замислих аз. Отгоре на това евтина и безсрамна уличница. Радвах се, че не бях споменал на никого за желанието на Темпи да се научи да свири на лютня. Колко ли трябва да се е срамувал от този си невинен копнеж. Мислех си за младия Темпи, който е искал да прави музика, но никога не е казал на никого за това, защото е знаел, че е нещо мръсно. Сърцето ме заболя при тази мисъл.

Лицето сигурно бе издало мислите ми, защото Вашет протегна ръка и нежно хвана моята.

— Знам, че за вас е трудно да разберете това. Още повече, че никога не си и помислял да разсъждаваш по различен начин. Предпазливост.

Опитах се да осмисля всички последствия от онова, което ми беше казала.

— Как научавате новините? — попитах аз. — Като няма трупи, които да обикалят от град на град, как разбирате какво става в останалата част на света?

При този въпрос на лицето й се появи леко самодоволна усмивка и тя махна с ръка към бруления от вятъра пейзаж наоколо.

— Мислиш ли, че това място много го е грижа как се върти светът? — Тя отпусна ръка. — Но не е толкова зле, колкото си мислиш. На повечето места тук амбулантните търговци са добре дошли. Калайджиите още повече. А и самите ние доста пътуваме. Онези, които носят червено, идват и си отиват и носят новини. — Тя сложи успокоително ръка на рамото ми. — И понякога, макар и рядко, някой певец или музикант минава оттук. Но те не свирят пред цял един град наведнъж. Посещават отделно семейство. Дори и тогава свирят, скрити зад параван, така че да не могат да ги видят. Веднага можеш да познаеш адемските музиканти, защото, когато пътуват, носят на гърба си своите високи паравани. — Леко присви уста. — Но дори и на тях не се гледа с добро око. Професията им е смятана за полезна, но не и за уважавана.