Страхът на мъдреца (Част II)

Изпитах внезапно смущение, защото сме застанали толкова близо един до друг.

— Това е опит за сексуално сближаване — заявих аз.

Тя отстъпи и кимна.

— Вие смятате определени неща за интимни — голата кожа, физическия контакт, близостта на тялото, любовната игра. За адемците в тези неща няма нищо забележително. — Тя ме погледна право в очите. — Можеш ли да се сетиш дори за един-единствен път, в който да си чул някой от нас да вика? Или да повишава глас? Или дори да говори достатъчно силно, за да бъде чут отстрани?

Замислих се за момент и после поклатих глава.

— Това е така, защото за нас разговорите са нещо лично и интимно. Изражението на лицето също. А също и това… — Тя допря пръсти до гърлото си. — Топлината, която може да създаде гласът. Емоцията, която разкрива той. Това е нещо много лично.

— А нищо друго не носи толкова емоция, колкото музиката — добавих аз, внезапно разбрал какво искаше да ми каже тя.

Беше твърде странно за мен, за да мога да го приема изведнъж.

Вашет кимна сериозно.

— Ако членовете на едно семейство са близки помежду си, те могат да пеят заедно. Майката може да пее на детето си. Жената може да пее на мъжа си. — Страните й се покриха с лека червенина, когато каза това. — Но само ако двамата са много влюбени и съвсем сами. А ти? — Тя ме посочи. — Музикант? Правиш това пред цяла стая, пълна с хора. Пред всички наведнъж. И за какво? За няколко пенита? За едно ядене? — Изгледа ме сериозно. — И го правиш отново и отново. Нощ след нощ. С всеки.

Тя ужасено поклати глава, докато лявата й ръка несъзнателно правеше груби жестове: ужас, отвращение, укор. Беше доста стряскащо да получа от нея и двата вида емоционални сигнали едновременно.

Потиснах представата за себе си гол на сцената на „Еолиан“ и след това движещ се през тълпата и докосващ тялото си до всички, които бяха там — млади и стари, дебели и слаби, богати благородници и бедни, обикновени хора. Мисълта за това беше отрезвяваща.

— Но трийсет и осмата позиция в кетан е „свирене на лютня“ — запротестирах аз.

Хващах се за сламки и го осъзнавах много добре.

— А дванайсетата е „спящата мечка“ — сви рамене тя. — Но тук няма да намериш нито мечки, нито лъвове или лютни. Някои имена разкриват истината. Имената в кетан са предназначени да я потулят, така че когато говорим за него, тайните ни да не се разкриват на всеки, който слуша.

— Разбирам — най-сетне казах аз. — Но много от вас са ходили по света. Самата ти говориш отлично атурански и в гласа ти има много топлина. Със сигурност знаеш, че няма нищо лошо в това, че човек пее.

— Ти също си обикалял света — спокойно отбеляза тя. — И сигурно знаеш, че по принцип няма нищо лошо в това някой да прави любов с трима души подред върху плочата пред камината в претъпкана странноприемница. — Тя ме погледна многозначително в очите.