Императорът на тръните

— Мъртвия крал е бъдещето, крал Йорг. Той държи Удавените острови в юмрука си и скоро ще сложи ръка на целия свят. Той владее мъртвите земи, а всички ние ще сме по-дълго мъртви, отколкото живи.

— Но кой е той, Чела? Какво е? И защо проявява такъв интерес към Анкратите? — Тя знаеше нещо. И може би щеше да ми го каже с надежда да ме нарани.

— Анкрат е портата към континента, Йорг. Ти си умно момче и би трябвало сам да се сетиш.

— Но защо мен? — попитах.

— Ти привличаш вниманието на много хора. Сриваш планини, разбиваш гигантски армии пред портите си. Играеш на едро и с размах. А и Мъртвия крал знае, че си хвърлил око на Анкрат. Достатъчно неприятно е, че баща ти е така упорит в съпротивата си, но ще е още по-лошо синът да заеме мястото му, не мислиш ли?

— Хммм. — Звучеше логично, но не ѝ вярвах. — Мъртвия крал едва ли се надява да спечели съюзници на Събора. Какво очаква, дипломация? Че някой ще преговаря с мъртви неща, изпълзели от тиня и пръст?

Чела се усмихна и усмивката я разхубави.

— В императорския двор има и по-страшни чудовища, Йорг. Червената кралица е на път към Събора. Мълчаливата сестра пътува с нея като съветничка, Лунтар от Тар също е с тях. Познаваш Лунтар, ако не греша?

— Срещали сме се, веднъж. — Не го помнех, но знаех, че сме се срещали. Той ми беше дал медната кутийка, той я беше напълнил. — Може да са чудовища, вероятно по-лоши от мен, но са родени от жена, живи са и ще умрат. Кажи ми, откъде е дошъл този твой Мъртъв крал? Склоновете на сухите земи не се ли спускат само надолу? Не стигат ли до ада? Избягал е от Луцифер и се е изкатерил от бездната, така ли?

— Той не е демон. — Чела поклати бавно глава, сякаш изведнъж ѝ е хрумнало, че за всички щеше да е по-добре, ако от бездната беше изпълзял истински демон. — И случващото се тук, в калта и прахоляка на този свят, е важно за него. Раят, адът и земята, три в едно. Всяка промяна горе или долу неизбежно се отразява тук, по средата. Този свят, където прекарваме живота си, е едновременно ключалка и лост. Това казва Мъртвия крал.

— А Дяволът няма ли възражения? Задето Мъртвия крал си прави пикник току на прага му и краде от неговото? — Стори ми се нелепо да обсъждаме политиката на ада, но бях стигал до мъртвите земи със собствените си ръце, вкусвал бях въздуха им и знаех, че са пътека към вратата на Луцифер.

— Мъртвия крал иска да отвори райските врати — каза Кай. — Мислиш ли, че го интересува какво друго може да нахлуе през пролуката?

— Всичко се променя, Йорг. — Чела наведе глава. — Всичко.

— Така и не ми казахте откъде се е взел този ваш месия. Защо древните не споменават за него? В коя книга е записано името му? — попитах аз, защото все още се надявах да прозра зрънце истина сред лъжите и лудостта ѝ. — Стар ли е?

— Млад е, Йорг. Много млад. По-млад от теб.