Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Едва ли е било нужно — докторът продължаваше да изпълнява ролята си. — Това не е влизало в интересите на пристава.
— Но, докторе, все пак! — възнегодува Трипо.
— Бароне — отговори господин Баление твърдо и категорично. — Аз така мисля.
— Но аз не, докторе — намеси се княгинята. — И аз, подобно на господин Трипо, помислих, че ще е важно, ако това се запише в протокола. Но по изненадания и смутен поглед на чиновника забелязах колко му е трудно да запише това, когато става дума за младо и високопоставено момиче…
— Аз вярвам, госпожо, — обади се ядосано Адриана — че вашата честност може да се сравни с честността на невинния полицейски началник. Но ми се струва, в същото време, че общата ви невинност е избързала, изразявайки възмущението си. И вие, и той можехте да помислите, струва ми се, че няма нищо неестествено човек да излезе в шест и да се прибере в осем сутринта.
— Закъснялото ви оправдание е неуместно — отвърна ядосано княгинята.
— Аз не се оправдавам — отговори Адриана. — Господин Баление има добрината да каже една добра дума в моя защита само защото ми е приятел, но аз ви обяснявам нещо, което не би трябвало да върша пред вас…
— Докато госпожицата го обясни, то остава записано в протокола — каза Трипо.
Абат д’Егрини, облегнал чело на ръката си, не участвуваше в разговора. Толкова се бе уплашил от последствията, които щяха да се появят след срещата на Адриана с дъщерите на генерал Симон, защото разбираше, че никой не можеше да спре тази вечер Адриана да излезе.
Госпожа Сен-Дизие продължи:
— Онова, което се случи, е нищо в сравнение с другото, което ще ви разкажа, господа. Ние обиколихме павилиона навсякъде, но не намерихме никого. Вече щяхме да излизаме от стаята на госпожицата, в която влязохме най-накрая, когато госпожа Гривоа ми обърна внимание на една тайна врата… Съобщихме на чиновника, агентите му се постараха и тогава… Знаете ли какво откриха? Не, не! Толкова е ужасно, че няма да посмея никога да…
— Тогава ще го направя аз, госпожо! — каза решително Адриана, която се натъжи, че са уловили Агрикол. — Ще ви разкажа аз, за да не се нарани целомъдрието ви. И ще го направя, не за да се оправдавам.
— Каквото и да кажете, госпожице, — изрече госпожа Сен-Дизие с презрение — има нещо неприлично да открият мъж в спалнята ви.
— Мъж, скрит в спалнята й! — извика с възмущение д’Егрини, като едва успяваше да скрие задоволството си.
— В стаята на госпожицата! — прибави Трипо. — Надявам се, че това е отбелязано в протокола.
— Да, господине! — отвърна тържествено княгинята.
— Възможно е — обади се лукаво докторът — този човек да е бил крадец. Това е най-естественото… Всяко друго подозрение ми се струва невероятно…
— Заблуждавате се, защото сте снизходителен към госпожицата, Баление — каза студено княгинята.
— Подобни крадци са известни — обади се Трипо. — Обикновено това са богати и красиви млади мъже.
— Лъжете се, господа — въздъхна госпожата. — Тя не хвърчи толкова високо и претенциите й не са големи. Тя доказа, че една постъпка може да бъде не само престъпна, но и осъдителна, неблагородна. Затова не се изненадвам от съчувствието, което демонстрира преди малко госпожицата към простолюдието… Трогателно бе да се види, че този скрит човек бе облечен в дълга горна риза.
— Значи той е от простолюдието — извика баронът с нескрито отвращение. — Да ти настръхне косата!
— Той, както сам призна, е ковач — продължи княгинята. — Трябва обаче да бъдем справедливи — младежът е красив. Няма съмнение, че госпожицата, в своето странно обожание на красотата…
— Стига, госпожо, престанете! — рече Адриана категорично, която до този момент, презрително слушаше леля си с нарастващо негодувание, без да се намесва. — Допреди малко бях готова да ви оправдая за вашите гнусни клевети, но повече няма да допусна това. Искам нещо да ви попитам… Значи този честен и добър работник е арестуван?
— Разбира се, че го арестуваха — отговори тържествуващо княгинята. — Нежната ви милост към този, иначе забавен млад мъж, трябва да е доста голяма, за да загубите спокойствие на духа.
— Така е, госпожо. Имам по-важна работа, отколкото да се присмивам на грозното и смешното — каза Адриана, чиито очи се напълниха със сълзи, когато си помисли за тревогите в семейството на арестувания Агрикол. После взе шапката си, сложи я на главата, завърза панделките и каза на доктора: — Господин Баление, преди малко ви молех за ходатайство пред министъра…