Скитникът евреин

Думите „Вие се страхувате“ бяха в състояние да накарат Адриана да мине дори през огън. С благороден и горд жест тя измъкна ръката си, хвърли на стола шапката, върна се до писалището и гордо рече на княгинята:

— Няма нищо, което да ми вдъхва по-дълбоко отвращение от това да ме обвиняват в малодушие. Е, говорете, госпожо, слушам ви. — С изправена глава, с поруменяло лице и с пламтящи от негодувание очи, скръстила ръце на гърдите си, които се повдигаха от учестения й пулс, Адриана тропна с крак и прикова леля си със спокоен поглед.

Като разбра, че жертвата няма да избяга, госпожа Сен-Дизие реши да излее капка по капка всичкия гняв, който таеше в себе си и да я измъчва, колко се може по-дълго.

— Господа — каза княгинята с равен глас, — ето какво се е случило… Съобщиха ми, че приставът иска да ми каже нещо. Отидох при него и след като той дълго ми се извинява, изпълни дълга си. Някакъв човек, който трябва да бъде арестуван, се е вмъкнал в градинския павилион.

Адриана настръхна. Нямаше съмнение, че тя говори за Агрикол, но се успокои, защото скривалището, в което го заведе, беше сигурно.

— Приставът, — продължи княгинята — поиска разрешение да потърси този човек и в двореца, и в павилиона. Има право. Помолих го да започне от павилиона и го придружих. Въпреки че госпожицата няма добро поведение, честно ви казвам, и през ум не ми е минавало, че може да бъде замесена в такава полицейска история. Но съм се лъгала.

— Какво искате да кажете, госпожо? — възкликна Адриана.

— Ще ви кажа, госпожице — каза княгинята тържествуващо. — Всичко по реда си. Преди малко вие прибързахте с насмешката и високомерието си. Тръгнах с пристава. Отидохме в павилиона. Представете си учудването на този чиновник, като видя трите прислужници, облечени като циркаджийки. Тогава го помолих да отбележи това в протокола. Нека всички знаят какви глупости се вършат тук.

— Много умно сте постъпили — каза Трипо с дълбок поклон. — Нека това се знае в полицията.

Адриана беше много разтревожена за съдбата на ковача, изобщо не мислеше да спори с господин Трипо и госпожа Сен-Дизие, и слушаше със скрита тревога.

— Чиновникът — продължи госпожа Сен-Дизие — започна строго да разглежда младите момичета и ги попита дали в павилиона, където живее госпожицата, не е влизал някакъв младеж. С невероятна наглост те отговориха, че не са виждали никого.

„Добри и честни момичета“ — помисли си радостно госпожица Кардовил — „Ще спасят бедния работник. Останалото ще свърши доктор Баление“.

— За щастие — продължи княгинята — с мене беше и една от моите прислужници, госпожа Гривоа. Тя си спомни, че е видяла госпожицата тази сутрин да се връща отнякъде към осем часа и добронамерено каза на пристава, че може би тук е влизал човекът, когото търсят. През малката градинска вратичка, която на връщане госпожицата неволно е оставила отворена.

— Щеше да бъде добре — вметна Трипо — ако бяхте помолили да отбележат в протокола, че госпожицата се е прибрала в осем часа сутринта.