Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
— Освен това имаме още една, последна възможност.
— Каква?
— Всъщност са две, сър. Помолихме НАСА за помощ, понеже совалката „Индевър“ в момента е в орбита и може би ще е в обсега на свръзка с боинга. По план днес трябва да предават снимки на живо от урагана, тъй че има известен шанс да помогнат. Второ, над урагана лети SR-71 „Блекбърд“, който извършва някакви проучвания от голяма височина. В момента е във въздуха и се опитваме да се свържем с него.
— Той има ли УКВ станция?
— Не сме сигурни, но си струва да опитаме.
Един майор пристъпи към генерала, смръщил лице в дълбока тревога.
Генералът се обърна веднага към него.
— Нещо ново?
— Сър, совалката няма да бъде в обсег за радиовръзка преди да направи още две орбитални обиколки. Това означава след три часа.
— По дяволите! — Генералът огледа всички присъстващи в залата. — Колко време ни остава? — попита той.
— Трийсет и пет минути, сър.
Той поклати глава и въздъхна.
— Трябва да има някакво решение! Трябва да има начин да се свържем с този самолет. Мислете, всички мислете. Проявете творчество. Всяка идея е добре дошла.
— Господин генерал? — чу се възбуденият глас на друг офицер — върлинест подполковник, изправен край масата със слушалка в ръка.
— Да? — отвърна генералът.
— SR-71 разполага с УКВ станция. Пилотът каза, че ако му насочим цистерна, която да го пресрещне после за дозареждане, той ще се отклони към зоната и ще се опита да се свърже със 727 отгоре.
— На каква височина лети?
— На около двайсет хиляди метра, сър. Оттам ще има доста добър обхват на радиопредаванията.
— Къде се намира той сега, на какво разстояние?
Генералът бързо отиде до подполковника; тонът му бе смесица от вълнение и напрежение.
Подполковникът погледна бележките си и изрече няколко думи в телефонната слушалка, преди да се обърне отново към генерал Кини.
— Казва, че ще бъде в зоната на чуваемост след четири минути. Натиснал е газта докрай.
— Браво! — извика генералът и замахна с юмрук във въздуха. — Вдигнете във въздуха танкер КС-10, или пренасочете някой, който вече лети. Дръж връзка с него — посочи той с пръст подполковника, който вдигна ръка, за да поиска тишина, тъй като се опитваше да чуе какво му казваха от отсрещната страна.
След това подполковникът вдигна рязко глава.
— Той няма да може да ни свърже пряко със 727, когато — и ако! — установи връзка. Тъй че иска да знае предварително какво толкова напираме да му съобщим.
Генералът повтори кода и начина на въвеждането му чрез клавиатурата.
— Просто да натиснат числото едно. Никакви нули, никакви десетични точки, само единицата и след това Enter.
— Това ли е? — попита подполковникът.
— Това е. Да го направят и да докладват веднага, за да разберем дали е сработило.
Подполковникът повтори инструкциите по телефона, след това замълча, усетил, че всички погледи са вперени в него. Закри микрофона си.
— На стендбай съм… сега командният му пункт ще ме свърже по сателитната връзка с командира на SR-71.
ВВС Едно — 7:26 вечерта, източно време
Напрежението на борда на ВВС Едно през последния половин час нарастваше лавинообразно, след като от Пентагона дойде съобщението, че едноцифров код би могъл да спре обратното броене до експлозията. А след като се разбра, че не могат да се свържат със 727, президентът отново закрачи от ъгъл до ъгъл. В това време големият екран пред него показа как в същата зала в Белия дом влизат съветникът по националната сигурност и съветникът по външните работи.
Президентът се закова на място и започна без предисловия:
— След няколко минути ще разговарям с руснаците. След това — с британския, френския и японския премиери. Необходимо е да ги успокоя, ако наистина се случи най-лошото. Руснаците могат чрез спътниците си да засекат ядрена експлозия за броени секунди, нали така?
Съветникът по националната сигурност Станли Шапиро кимна.
— Все още смятаме, че могат, макар, слава богу, вече да не сме заплашени от нервния пръст на Съветите върху спусъка. Сега са наши добри приятели, Кремъл е свързан с всички наши мрежи. Можете да бъдете сигурни, че те вече са наясно в общи линии с тази история, но трябва да разберат къде да очакват взрива. Сър, взехте ли предвид подводниците?