Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
— Екипът се е състоял от трийсет учени.
— Д-р Кравиц ли ви позвъни в Пентагона?
— Не, сър. Той се обадил в Белия дом и успял да се свърже със Ситуационната зала, която прехвърли към нас. Проверихме списъка от времето на Проекта „Медуза“; името му фигурира в него.
— И какво каза той?
— Потвърди информацията. Потвърди категорично, че числото едно определено е кодът, който Роджърс Хенри би използвал.
— Значи разполагаме с потвърждение от независим източник?
— Напълно, освен ако не ни лъже, че не знае къде се намира д-р Мисловски, или за това, че днес не е говорил с него. Напълно е възможно да са обменили информация и всеки от тях да е засилил убеждението на другия. Ала той се кълнеше, че случаят не е такъв, че няма време да се прави щателна проверка от наша страна.
Тони почувства как скептицизмът му се изпарява.
Боже мой! Едно число и край на всички беди!
Той се съсредоточи отново върху разговора.
— Генерале, на другата линия е репортер на име Пийт Кук, който се намира в диспечерски център на ФАА. Той твърди, че ФАА не могат да се свържат със самолета. Вие успяхте ли?
— Още не, но опитваме всичко възможно.
На Тони му се искаше да попита какво означава „всичко възможно“, но размисли.
— Можем ли да ви помогнем по някакъв начин, генерале?
— Да, сър. Вече ни помогнахте неимоверно с това потвърждение на информацията. Но ако направите една бърза проверка на тези двама учени във вашите компютри и ни съобщите, ако намерите нещо, каквото и да е, което би повишило увереността ни… ще повярваме, че сме на прав път в тая история с едноцифровия код… Не че имаме кой знае какъв избор, разбира се.
— Ще ви се обадя, генерале.
— Веднага щом научите нещо, агент Ди Стефано, моля ви. Ако не успеем да се свържем с онези пилоти, след трийсет минути ще ни връхлети безпрецедентна в историята национална катастрофа.
Команден център на ВВС, Пентагона — 7:26 вечерта, източно време
Генерал Кини свали слушалките и се наведе над масата, където двама офицери и главен сержант разгръщаха карта на Атлантическия океан от Южна Каролина до Бермуда. Това бе най-високото равнище на напрежение в Командния център, което бе виждал от десетилетие насам. През последния половин час получаваха съобщения за спешното спиране на ключови сектори в икономиката на Съединените щати след като финансовите институции, борсите, клиринговите къщи се опитваха отчаяно да се подсигурят срещу надвисналата опасност от електромагнитната вълна. Самолетите биваха приземявани в национален мащаб, повечето от тях — далеч от местоназначението им. Товарните и пътническите влакове спираха по средата на пътя си, затваряха безброй общински служби и мрежи.
Опитите да се свържат със „Скот еър“ ставаха все по-отчаяни. Целият екип разбираше до болка, че разполага с ключа за обезвреждането на оръжието „Медуза“, ала не можеше да го използва, ако не се свържат със „Скот еър“.
Генералът погледна по-отблизо картата.
— Те летят към Бермудския триъгълник — рече той.
— Тъй вярно, сър, каквото и да означава това.
— А ние, къде сме ние? — попита генералът своя помощник. — Могат ли да се справят онези Ф-16?
— Двете шестнайсетици, които го откриха преди известно време, летят към брега. Преди да ги изпратим обратно, ще се нуждаят от зареждане, сър. Мислехме, че ще успеем да вдигнем няколко Ф-15 от военновъздушната база „Шоу“, но не могат да излетят толкова бързо, а и освен това имат радиостанции само на военните честоти, което намалява шансовете им. Трябва ни някой, който може да предава и на УКВ.
— Има ли друг въздушен трафик наблизо? — Генералът очерта с пръст курса на самолета от летището Гранд странд докъм четиристотин мили на изток.
И двамата помощници поклатиха глави:
— Целият граждански въздушен трафик бе отклонен да заобиколи покрай периферията на урагана. Навярно самолетите са твърде далеч, за да се използват като радиорелейни станции, освен този приятел, ето тук… — Той посочи триъгълниче със знака на „Луфтханза“.
— Самолетът на „Луфтханза“ лети за Маями, тъй че може би е достатъчно близо. От компанията му го търсят в момента по сателитна връзка, за да разберат дали ще може да предава на „Скот еър“.
— Много ми се иска „Скот еър“ да разполага със спътников телефон, но очевидно свързочната му техника е доста елементарна.