Фантомът на паметта

— Както искаш. — Муся изпусна една пълна с укор въздишка и посегна да си вземе цигара. — Голямо момче си, няма цял живот да те водя за ръка.

Тя пак бе започнала да пуши, макар че преди три години отказа цигарите. За пръв път забелязах това още през лятото, разбрах го по миризмата на тютюн, която се излъчваше от нея и която аз на мига долавях от голямо разстояние с моя чувствителен нос на непушач, ала си мълчах. Не смятах за допустимо да коментирам постъпките на възрастен човек и още по-малко — да им давам оценки, но пред мен Муся не пушеше. А сега, по време на пътуването ни, с очите си виждах как сутрин Котираната изважда почти пълна кутия цигари, а към обед я изхвърля в кошчето за боклук празна и отваря нова. Опустошаваше по две кутии на ден, както преди.

— Защо пак пушиш? — загрижено попитах аз. — Нервна ли си?

Муся кимна мълчешком.

— От какво? Случило ли се е нещо?

— За съжаление — нищо особено. Всичко си е, както преди.

Познах по очите ѝ за какво говори. За дъщеря си. Дванадесетгодишното момиченце беше тежко болно още от раждането си, отначало лекарите не му даваха дори и десет години живот, след това, когато то навърши десет, те милостиво отдалечиха страшната си прогноза до пълнолетието му. Муся постоянно го влачеше по лекари и болници, а през последните години, когато започна да печели добре — и по чуждестранни клиники, разбира се, не в най-добрите, а в такива, за които ѝ стигаха парите. Понякога се създаваше впечатление, че в състоянието му настъпва подобрение и Муся просто грееше от надежда и градеше планове за бъдещето, но след това всичко отново се връщаше на първоначалния стадий. Дъщерята на Муся нямаше баща, т.е. във физическия смисъл на думата най-вероятно той съществуваше някъде, но в качеството си на родител никога не се бе появявал, не плащаше издръжка, тъй като никога не бе влизал в качеството на официален съпруг, и както подозирах, нямаше никаква представа за това, че детето му има толкова сериозни здравословни проблеми. Не беше изключено дори да не знае с абсолютна сигурност и за съществуването на самото дете. Муся не обичаше да говори на тази тема и аз си съставях картината от откъслечни парчета случайно казани или дочути фрази.