Фантомът на паметта

Днешното четене бе с участието на артисти, а това винаги ми беше по-лесно от четенето с ксерокопия, защото докато вървеше преводът, аз можех да се отпусна, да пийна вода и да си помечтая за разни приятни неща. В този случай — за утрешното си пътуване до Тройсдорф през Кьолн. Усещането ми за приближаването на часа на истината въобще не се бе притъпило, напротив — бе станало по-силно и по-ярко. Сигурно той щеше да настъпи утре. Но къде? Дали във влака? Дали в Тройсдорф, в дома на господин Яновски? А може би в Кьолн, пред великолепната Кьолнска катедрала, която се намира точно до перона, на който аз щях да сляза от вагона? Макар това да не беше много вероятно, тъй като бях виждал катедралата неведнъж и в главата ми тази гледка не се свързваше изключително и само с миналата година. Често бях ходил в Кьолн, тъй че не разчитах той да се превърне в истински детонатор. Виж, Тройсдорф бе съвсем друго нещо. Там съм бил само веднъж, но дори и това не си спомнях.

Срещата започна в осем часа и завърши в десет — всичко беше точно по графика. Направо от културния център с Муся тръгнахме да вечеряме в ресторант. Муся бе голям почитател на китайската кухня, а аз бях равнодушен към нея и предпочитах предимно немското изобилие от задушено зеле и мазно сочно месо. Имайки предвид разликите във вкусовете ни и постоянните ни съвместни пътувания в чужбина, веднъж се разбрахме, че докато се храним заедно, ще го правим през един път-, т.е. единия път ресторанта ще избира Муся, а другия — аз. Днес бяхме обядвали на панаира, където нямаше китайски ресторант и изядохме по един огромен шницел с пържени картофи, затова сега аз честно предоставих избора на мястото за следващото ни хранене на Самката на Гепарда.