Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
Представяше си миналото на Андрей Беленки дотолкова, доколкото да му вярва и да е сигурен в мълчанието му. Две присъди, бягство, пластична операция на лицето и отстраняване на татуировка… Операцията му костваше огромни пари, понеже за нея знаеха само трима души: самият Андрюша, хирургът, направил операцията в закрита клиника, и Бай, който я предложи. Не, и още един човек — Макар. Това бе апашкият псевдоним на Мкъртич Карапетян, или Давитян, също Погосов… не се знае колко паспорти и имена имаше този лагерен авторитет.
Когато излезе на свобода за четвърти път, беше търкал наровете последните пет години заедно с Андрей Беленки в Красноярската колония със строг режим. Преди да напусне окончателно тайгата, бе успял да организира бягството на Андрей, на когото му оставала още петилетка.
Навремето Гурам Ованесов го „отстъпи“ на Бай с изричното настояване Беленки да не се „забелязва“. После съвсем се успокои: след предложената от Бай пластична операция никой не познаваше „новия“ Андрюша. С изключение на един несъществен детайл: отпечатъците от пръстите. Но Андрюша винаги „работеше“ с ръкавици. А ето че сега изгърмя: съвсем напразно върна онази идиотска свещ на следователя. И Виталий Александрович съобрази това чак когато видя омазаните пръсти на Андрюша и как Турецки уж машинално, но фактически много внимателно прибра свещта в джоба на якето си. Върви, че му я вземай!
Тогава възникна първото и направо казано, остро подозрение, че този следовател не е такъв простак, за какъвто се представя.
Виталий Александрович много се надяваше днес да се срещнат: мислеше да го опипа — как кънти, какво знае и за какво само се досеща. А той, видите ли, вместо себе си му пробута специалист, и то доста добър. Бай бързо се убеди в това. Този Кругликов се опитваше да преметне Виталий Александрович, отначало го правеше фино, така че Бай не схвана веднага. А когато се усети, разбра, че следствието е започнало определена игра с него и трябва да си опича ума.
Бай се строполи запъхтян и намръщен на задната седалка на своето сияещо от синия лак рено, отвори капака на минибара хладилник и извади бутилка ледено боржоми. Напъна капачката с огромния златен пръстен, сложен на средния пръст на лявата му ръка, отвори я и дълго не отлепи устни от гърлото.
Това бе негов особен трик: голяма работа, че пръстенът ще се надраска! Затова пък много впечатляваше някои дами.
— Бегом към къщи — дрезгаво каза на Артур и взе втора бутилка. Бай пиеше боржоми само от „стъкло“. Не обичаше разните там пластмасови шишета от литър и половина — или са менте, или са произведени от треторазреден завод. Не, истинското грузинско газирано боржоми трябва да е ледено и да удря в носа…
— Какви глупости ми се въртят! — мърмореше Бай, сърдит на себе си.
— Слушам? — веднага откликна Артур, младо момче, което Андрей често „заемаше“ от Макар. През последната седмица Артур бе на разположение в дома му, ако възникнеше непредвидена нужда.
— Не говоря на теб! — сърдито обясни Бай.
Артур пък размишляваше дали си струва да каже сега на Виталий Александрович за голямото нещастие, стоварило се върху чичо Гурам, или да почака, докато стигнат у тях? Или да остави на Андрюша, който преди половин час го докара с колата и го предупреди, че замирисва на пожар… Но Виталий е прекалено зъл сега, а гордият Артур не обичаше да му повишават тон. Сигурно и Андрей не го извика случайно. Най-накрая се престраши.
Бай дори подскочи.
— Защо не каза веднага?
— Но вие…
— Какво аз? Глупак! — И веднага добави: — Извинявай, Артур, нерви… — С прислугата, каквато ще да е, не бива да се кара, знаеше го твърдо. — И кого са закопчали?
— Чичо Гурам, Мкъртич и още петнайсетина от нашите. Но старшият Мкъртич е избягал от следствения арест. Засега не знам подробности.
— А къде е… — без малко Бай щеше да нарече Мкъртич с името Макар, въпреки че не бе прието да се използва. — Къде е Погосов?