Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Опасно хоби - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасно хоби

Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:

КАКВОТО И ДА СТАНЕ С МЕН… (Из предсмъртно писмо) … Намерих ги в мазето на напълно разрушена къща в Дрезден през май 1945. Каквото и да стане с мен, моля те, запази ги! Те са безценни. МЕРЦЕДЕСЪТ НЕ ВЛИЗА В ЦЕНАТА (Запис на телефонен разговор) … Цялата сделка ще ви струва само един милион, уважаеми. Мерцедесът не влиза в сметката. Смятаме, че това е съвсем достойна цена за живота и здравето на вашата дъщеря. ТРУПЪТ ПРИНАДЛЕЖИ НА СОБСТВЕНИКА (Из „Независимая газета“) Неизвестни лица обградили с три беемвета вилата на известния мафиотски бос Ованесов, сринали я с гранатомети и я запалили. Според милицията единият от труповете в пепелището безспорно принадлежи на собственика…
1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 196
Перейти на страницу:

— Хайде сега да смятаме. — Турецки седна на едно стъпало. — Както казваш, Богданов е бил при Бай трийсет и седем минути, спомням си. Значи е излязъл от тях в четиринайсет и четирийсет. В министерството сте били в три и двайсет, нали така? Пак си го хванал в петнайсет и четирийсет, а с Акимов го изгубвате в шестнайсет и трийсет. По-нататък не е важно. Най-вероятно той се е върнал в министерството и е взел жената, у която е прекарал сладка нощ. Лично аз не вярвам, че човек, който току-що е извършил убийство, веднага ще се хвърли в леглото на жена. Особено при такава като Кисота. А аз я видях и дори я подържах малко в ръцете си.

— Така значи! — възхити се Грязнов. — Напредваш.

— Мълчи, глупчо, не говоря за това. — Турецки се засмя. — Следи мисълта ми. Твое беше предложението да начертаем маршрута му по минути и да го наложим върху картата на Москва. Точно това правя… И като се върна в Москва, ти се обади на Константиниди?

— Още по пътя. Беше около седемнайсет.

— И той вече не отговаря. Защото, както сочи медицинската експертиза, е бил убит между тринайсет и четиринайсет часа. Говоря грубо, защото в дадения случай минутите нямат значение. Друго е важно. Виждал си Богданов, кажи, прилича ли на професионален убиец?

Грязнов сви рамене и отговори, че Богданов наистина бил як мъж, но повече фукльо. Бил нервен, поривист, особено на връщане към Москва. Но по-скоро от изпитите една-две чашки.

— Правилно, Бай ми каза, че оня е изпил у тях толкова. Но ето още един детайл. Открих го днес интуитивно. Тук — Саша кимна към вратата на семейство Константиниди — Полина е донесла часовника си, който е с половин час напред. Така че не е толкова сложно да изчислим кога точно Богданов е излязъл от дядото. Човекът, който е убил Константиниди — това е първата версия, — пристига тук, извършва пъкленото си дело, сваля картините, опакова цялото богатство и го занася в колата. След това си отива, като предварително имитира падане на часовника и мръдва стрелките на нужното му време. Понеже няма собствен часовник, използва часовника в кухнята, който е с половин час напред. Ето къде са изгубените от нас минути — от тринайсет и десет до тринайсет и трийсет и две, тоест двайсет и две минути. Разбираш ли?

— Чакай, а защо не е използвал за целта най-големия часовник?

— Браво, аз също помислих: защо? Защото първо трябва да помислиш, а после да действаш. А при убиеца става обратно. От удара с крак, с обувка де, стрелките на часовника се смачкват и преместват. По принцип грешката не би била голяма, ако ти не беше фиксирал часа на излизането на Богданов от това жилище.

— Да, разбрах. А втората версия?

— Втората е още по-проста. Убива, за двайсет минути сваля всички картини, нарочно наглася съборения на пода часовник с двайсет и две минути напред и преспокойно си отива. А ти — след него. И после към шест пристига, прибира картините и заминава при любовницата си. Но… Аз видях помощника и шофьора на Бай — така наречения Андрюша. Това се казва професионалист. Той отваря с пръсти железните капачки на бутилките. В колата за пет минути ми закачи „бръмбар“ и „копче“ — нали видя — и ми смени свещта. Помолих те да дадеш отпечатъците му да ги проверят по картотеката. Ще се обадя довечера. Ще проверим и по колекцията, която събрахме тук. Не вярвам никъде да не е сгафил. Или е истински ас… Интересно, как ли Костя развлича нашата дама?

— Ела да чуем — намигна Грязнов.

Но се сблъскаха с Меркулов в антрето. Целуваше ръка на стопанката. Като ги видя, той замижа и бодро рече:

— Е, добри ми господа, извинени сте. Можете да се сбогувате с дамата. Лаврушкин!

Пазачът веднага изскочи от малката стая.

— Марат, пристъпете към изпълнение на непосредствените си задължения. Домакинята обеща да ви гости. Не се притеснявайте.

— Но аз… имам сандвичи… — смути се младежът.

— Взаимно ще се почерпите. Лариса Георгиевна, още веднъж всичко хубаво. Мисля, че се разбрахме?

Лариса кимна. Следователите един през друг си взеха довиждане и напуснаха дома. Турецки носеше мушамената тетрадка на Константиниди като най-голямата ценност.

В колата Меркулов каза на шофьора:

— Отиваме на „Петровка“, Алексей. Не надувай, виждаш ли какъв ескорт имаме?

След тях излязоха Грязнов и Турецки с разменените си коли.

Понеделник, 17 юли, късната вечер

38.

1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 196
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)