Прокоба [bg]

– Направо ти залепна! – Ана сияеше от радост.

Ерика и сама видя, че сестра ѝ е права. След няколко корекции щеше да изглежда великолепно. Натрупаните по време на бременността килца най-сетне се стопиха, а промяната на хранителния режим се отрази благотворно и на настроението, и на самочувствието ѝ.

– Ще бъдеш толкова красива! – възхити се Ана.

Ерика се засмя: сестра ѝ изглеждаше по-ентусиазирана и от самата нея. Докато двете обсъждаха роклята, Мая спеше в детското си столче на задната седалка.

– Притеснявам се за Патрик – призна Ерика и усмивката ѝ помръкна. – Напоследък дъх не може да си поеме от задачи. Дали ще успее да се наслади на сватбата?

Ана я погледна. Видимо премисляше нещо. Накрая реши:

– Уж трябваше да е изненада, но се разбрахме да не организираме ергенско и моминско парти. Моментът не е подходящ за подобни глупости. Вместо парти ви запазихме стая в Големия хотел за нощта преди сватбата. Тъкмо ще се настроите за голямото събитие. Надявам се, че този вариант ще ти допадне повече – колебливо отбеляза Ана.

– Божичко, вие сте истински съкровища! И толкова съобразителни! Наистина в момента на Патрик никак не му е до ергенски партита. Тъкмо ще се поотпуснем преди големия ден, че в събота сигурно няма да подвием крак.

– Права си – изсмя се Ана с облекчение, задето сестра ѝ прие идеята толкова ентусиазирано.

– Знаеш ли какво реших? Да се поразровя из миналото на майка ни – Ерика изведнъж смени темата.

– И по-конкретно?

– Ами… да проуча родословното ѝ дърво. Може някои неща най-после да ми се изяснят.

– Наистина ли смяташ, че има смисъл? – усъмни се Ана. – Прави каквото искаш, но майка ни никога не е проявявала сантименталност и според мен това е единствената причина да не е пазела нито снимки, нито други вещи за спомен от родителите си. Затова и никога не ни е разказвала за детството си. Вероятно си спомняш, че не проявяваше никакво желание да ни снима като деца.

Ана се засмя с горчивина. Ерика се учуди: сестра ѝ винаги даваше вид, че емоционалната студенина на майка им не я уязвява.

– Не си ли поне малко любопитна? – попита Ерика и изгледа крадешком Ана, която се взираше през страничния прозорец на колата.

– Не – лаконично отвърна Ана след кратко, но изобличаващо колебание.