Всяко мъртво нещо [bg]

Изправи се и се поклони като заслужил аплодисментите на публиката изпълнител. Рейчъл изръкопляска.

— Забележително — рече тя. — Сигурно четете много книги.

Сега вече тонът й бе леко ироничен.

— Чете, чете — обади се Луис. — Не знаете вие какви дебели томове само чете. Това „Уебстър“, „Енциклопедия Британика“ ряпа да ядат!

Ейнджъл се усмихна снизходително.

— Може би пък имам персонален опит, опитвал съм някои неща през по-младите си години.

— Е, а през тези така наречени „по-млади години“ не научихте ли и още нещо? — усмихна се Рейчъл.

— Цял куп полезни неща съм научил — отвърна той с апломб. — И все по трудния начин. Най-полезното е: никога не задържай у себе си взетото. Ако не е у теб, никой не може да докаже, че ти си го взел! А? Как ви се струва?

Пък само как съм се изкушавал! Веднъж ми попадна една фигурка — рицар на кон. Френска, седемнайсети век. Инкрустирана със злато, диаманти и рубини. Супер. Ей толкова голяма — показа с длан на около десетина сантиметра над масата. — Най-изящната вещ, която съм виждал.

Очите му грейнаха при спомена. Изглеждаше почти като дете.

Облегна се на стола и добави:

— Но се разделих с нея. Винаги трябва да разкарваш такива неща. Задържиш ли ги, няма начин да не съжаляваш. Рано или късно.

— Значи няма нищо, което заслужава човек да си задържи? — попита го Рейчъл.

Ейнджъл изгледа Луис. Задържа поглед върху него за известно време, после отвърна:

— Има, има някои неща. Но те не са от злато.

— Ах, това е тъй романтично — подхвърлих аз, но чух как Луис за малко щеше да се задави с водата си.

Настъпи тишина. Рейчъл ме погледна. Кафето изстиваше в чашите ни на масата.

— Е, ще питаш ли още нещо? — обърнах се към Рейчъл.

Ейнджъл видимо бе завършил представлението си.

Тя взе тефтерчето и започна да прелиства направените бележки, като леко сбърчи чело. Сетне вдигна очи и посегна към чашата с червено вино. Светлината проблесна през стъклото и хвърли ален оттенък върху врата й над разкопчаните копчета на блузата. Досущ като рана.

— Ти каза, че имаш снимки. Снимки от местопрестъплението?

Кимнах.

— Тогава няма да питам нищо, докато не ги разгледам. Имам една идея, свързана с онова, което ми каза по телефона, но ще си я задържа за мен, докато се запозная със снимките. Пък и ще прегледам някои източници. Я чакай малко, да, искам да питам нещичко.

Извади от чантата си втори тефтер и го разлисти. На едно място се мярна жълта бележка, залепена на една страница.