Пророчеството [bg]

— Намира се в стария град, в югозападния край на Еврейския квартал — каза той. — Срещата е в 18:30 часа твое време.

— С кого ще се срещам?

— С човек, притежаващ информация. Той ще ти предостави всичко, от което имаш нужда.

— От твоите ли е?

— Да кажем, че е някой, който държи оперативна квартира.

— Спящ агент?

— Предпочитаме да ги наричаме активи на Управлението.

— И какво ще получа от твоя актив?

— Ти май ще се окажеш прав — продължи Калахан. — Налице е важна и поверителна информация, която трябва да ти бъде предадена. Готви се нещо голямо. Смятаме, че обектът е изяснен. Но най-добре е да го чуеш от нашия човек.

— Много бързо се справихте — каза Бен.

— Да, така е, нещата се задвижиха — каза Калахан. — Благодарение донякъде и на теб — добави с неохота той.

— Как се казва човекът?

— Няма значение. Ще те очаква. — В гласа на Калахан се долавяше нетърпение. — Знам, че може да ти се стори нарушение на процедурата, но не е нужно да знаеш името му. Просто тръгвай. Разчитаме на теб.

— Нещо ново за Слейтър?

— Работим по въпроса. Остави Слейтър на нас. За теб случаят е приключен.

— А Зоуи?

— Нали се разбрахме! Сега отивам да я взема от дома на Фиоранте и ще я кача на самолета за Англия.

— Ще проверя дали се е прибрала.

— Нямам нищо против, приятел. И така… Хоуп?

— Какво има?

— На добър час — каза Калахан и затвори.

Бен прибра телефона и допи бирата си. По всичко личеше, че митарствата му по света отиваха към своя край. Той се надяваше само контактът на Калахан да си струва усилието.

Излезе от хотела под жарещото следобедно слънце и взе такси за стария град. До срещата оставаше повече от час, но поне тук времето минаваше бързо.

Влезе в стария град през Дамаската порта сред невъобразимо меле от туристи, улични търговци, купувачи, чейнчаджии, просяци и момчета с колички, натоварени с какви ли не боклуци. По струпаните една до друга сергии се продаваше всичко, от храна, вестници и израелски газирани напитки, изстудени върху огромни късове лед, до фалшиви дънкови облекла и електроуреди. Сред тълпата наперено пристъпваха разчет израелски войници с маслинени униформи, разкопчани на врата, тъмни очила и автоматични карабини „Галил“ с монтирани под цевта гранатомети, заредени и сложени на предпазител. Добре дошли в Йерусалим!

Потънал в мисли, известно време Бен обикаля из лабиринта от тесни улички и облени в слънце площадчета, съставляващи стария град — едно място, където буквално всяка педя земя беше пропита с хилядолетна история.

В един момент той се улови, че върви по стъпките на милионите християнски поклонници, които всяка година извървяваха Виа Долороса — пътя на болката, по който Исус бе влачил кръста си към Голгота. Постепенно стигна до сърцето на Християнския квартал. Спря, заслони очи срещу слънцето и вдигна поглед към внушителната постройка, която познаваше от следването си.