![Пророчеството [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/6/prorochestvoto-bg-download.jpg)
Пророчеството [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-225-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма проблем — отвърна Алекс. — Тази нощ може да преспи при мен.
За пръв път тази вечер Мърдок изглеждаше доволен, по лицето му се разля усмивка.
— Благодаря ти, Алекс. Ще поставя трима агенти на пост пред вратата ти, макар да имам чувството, че вече нищо не заплашва мис Бредбъри. — Той посочи вратата, като изгледа многозначително Алекс.
Тя се поколеба, погледна към Бен.
— Е, това е — каза Бен.
— Май да — отвърна тя. — Хайде, може някой ден пак да се видим.
— Някой ден — повтори той.
Тя докосна дланта му. За миг пръстите им се сплетоха, после ръката й се дръпна. Мърдок забеляза това и извърна глава.
— Пази се — промълви Алекс, после се обърна и Бен я изпрати с поглед, докато излезе през вратата.
— Хайде сега да видим дали двамата с Калахан ще откриете Слейтър — каза Мърдок.
Бен прекара следващите седемдесет минути насаме с Калахан в една тъмна стая, пълна с компютърни екрани, пресявайки стотиците снимки от документи за самоличност, които агентът с помощта на един компютърен техник бе подбрал измежду първоначалния масив от хиляди компютърни файлове. След като прегледаха всичките, Бен се облегна назад и поклати глава.
Калахан присви очи.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно — каза Бен. — Никога не забравям физиономии.
— В такъв случай ти се е представил под фалшиво име. Така си и знаех. Направо не мога да си представя как Мърдок не разбира това. Толкова е очевидно! Загубихме си времето и какво получихме накрая? Една кръгла нула.
Бен не отговори.
Калахан вдигна ръкава на ризата си и погледна часовника.
— Хайде! Трябва да те кача на самолета.
57
Шейди Оук, окръг Феърфакс, Вирджиния
23:30 ч.
Служебната кола спря пред белосаната къщурка на Алекс в това заспало градче, разположено на някакви си десетина километра от седалището на ЦРУ в Лангли, Вирджиния. Алекс и Зоуи слязоха от задните врати и двама агенти ги придружиха през малкото дворче до входа на къщата. Улицата беше пуста и притихнала. Алекс отключи вратата и агентите влязоха вътре, за да огледат. Всичко беше на мястото си. Двамата се върнаха да чакат в колата заедно с шофьора. След няколко часа с друга кола щяха да пристигнат нови трима агенти, за да ги сменят.
Алекс въведе Зоуи в просторния разчупен хол.
— Чувствай се като у дома си — каза тя, като светна лампионите.
Къщата беше изстинала и имаше вид, сякаш в нея не живееше никой. Алекс запали газовата камина. Нагревателните елементи мигом започнаха да излъчват топлина. Провери телефонния си секретар. Нямаше съобщения. Живот в служба на Управлението.
Зоуи се стовари на коженото канапе, като търкаше очи.
— Имаш изтощен вид — каза Алекс. — Мисля, че едно питие ще се отрази добре и на двете ни.
Тя отиде в спретнатата кухня и свали бутилка червено вино от полицата. Отвори я и наля по една голяма чаша. Зоуи прие своята с благодарност.
— Ами… това е положението — каза Алекс.
Зоуи се усмихна.
— Това е положението — повтори тя.
— Ама какво преживяхме, а?
Зоуи кимна.
— Чак не ми се мисли! Толкова особено се чувствам, че най-после съм на свобода. Нямам търпение да се прибера у дома.
— Твоите родители ще се радват да те видят — каза Алекс.
— Може би.
— Ще приготвя нещо за вечеря. Обичаш ли пица?
— Каквото дадеш.
— Сега се сетих, че си вегетарианка. В пицата има пеперони и аншоа. Искаш ли да ги махна от твоята половина?
— Остави ги — отвърна Зоуи. — Сега бих могла и кучешка храна да ям.
В този момент телефонът иззвъня и Алекс натисна бутона за високоговорителя.
— Всичко е уредено — чу се плътният глас на Мърдок. — Мис Бредбъри има резервация за редовен полет до Лондон утре преди обяд от летище „Арлингтън“. Калахан ще мине да я вземе към десет, за да я закара до летището.