Игрите на Палача [bg]

Така или иначе, с или без грешки, оставаше фактът, че Алдо Моро, бившият министър-председател и висш държавник на Италия е бил охраняван от петима опитни телохранители и въпреки това целият ескорт е бил унищожен за секунди, ако не се смята това, че все пак един от тях е успял да измъкне пистолета си и да стреля два пъти напразно. Поуката от този случай е, мислеше си Зангстер, че да охраняваш някого в небронирана кола, е все едно да си жива примамка за ловците.

Зангстер погледна знака на „Herz“ на предното стъкло на наетия мерцедес. Осъзнаването на факта, че прави още по-голяма грешка от тази на охраната на Моро, никак не му се нравеше. Техните коли поне се движеха. Бе паркирал в началото на алеята, която водеше към къщата на Врени фон Графенлауб, седеше в кола със замъглени прозорци, през които нищо не се виждаше и беше бесен, че оная малка кучка не пуска него и Пиер в къщата, където охраната щеше да е много по-ефикасна.

От комина излизаше дим. Е, ако беше честен, трябваше да си признае, че Врени бе доста хубаво парче. Опита се да си я представи гола под топлия юрган. Понякога и такива неща ставаха между телохранителя и този, когото пази. Вдигна бинокъла и се опита да я зърне през прозорците. Не се виждаше нищо. Огледа околността. По земята все още имаше сняг, който се топеше. Щеше да замръзне през нощта. Включи радиото и се свърза с Пиер, който обхождаше къщата от задната страна. Пиер бе прогизнал и замръзнал, ругаеше яростно. Разговорът с него малко го поразвесели.

Зангстер не вярваше, че Врени фон Графенлауб е в опасност. По-вероятно таткото искаше да поукроти непослушната дъщеря, не за първи път им възлагаха подобна задача. Не че за тях това имаше някакво значение, е, вярно, невинаги бяха поставени при едни и същи условия, но пък парите си заслужаваха.