Рома Етерна [bg]

Той ми задава няколко въпроса за пътуването и за родината ми, изслушва ме с интерес, после ми пожелава всичко хубаво и ме отпраща.

Коленете ми треперят, а гърлото ми е пресъхнало.

Сега трябва да се запозная и с домакина, който също не е случаен човек. Нерон Ромул Клавдий Паладий е точно толкова бляскав и внушителен, колкото съм си го представял. Мъж около четирийсетте с приятни светски маниери, висок за римлянин и с яко телосложение, с безупречно подстригана гъста брада, мургава кожа и проницателни тъмни очи. Той внушава усещане за власт, богатство, самочувствие и — дори аз съм в състояние да го доловя — някаква неотразима чувственост.

— Цимбелин — казва той. — Велико име, романтично, царско име. Добре дошъл в моя дом, Цимбелин от Британия.

Гласът му е звучен дълбок бас, глас на актьор или оперен певец.

— Надяваме се често да ви виждаме, докато сте в Рим.

Луцила го гледа с обожание. Би трябвало да изпитам ревност, но аз самият съм изпълнен с благоговение и трудно бих могъл да я упрекна.

Той слага ръка на рамото ми.

— Елате, искам да ви запозная с някои от приятелите си.

Домакинът ме повежда из залата и ме представя на консула Галерий Басаний, по-млад и по-свободно облечен, отколкото съм очаквал, на няколко актьори, чиито имена не ми говорят нищо, и един гладиатор, чието име ми е познато — кой не е чувал за Марк Семпроний Диодор, Марк Убиеца на лъвове?

Минаваме през атриума, където няколко души наблюдават изпълнението на някакъв жонгльор, и се озоваваме във втора зала, също толкова претъпкана. Забелязвам нещо неестествено в превзетите пози и високопарните разговори и скоро ми става ясно какво е то.

Тук има особи от царска кръв и всички се държат като на дворцов прием.

Принцовете са поне двама и Луцила ме представя.

Първият е Камил Цезар, принц на Константинопол, най-големият от братята на императора. Пълен, с лениви движения и аристократично небрежен. Ако Сцевола е Юлий Цезар, този човек е Нерон. И вече е твърде пиян, за да води разговор. Той вяло ми махва с ръка и тутакси губи интерес към мен.

Следващият е вторият брат, Флавий Руфус Цезар. Сигурен съм, че няма да го харесам, защото е имал привилегията да бъде любовник на Луцила, когато е била на шестнайсет, но той всъщност се оказва обаятелен. Не повече от двайсет и пет годишен, ала за разлика от брат си строен, подвижен и вероятно интелигентен. Чувал съм, че Максенций е конте и развратник, и започвам да съжалявам, че Флавий Руфус не е наследил престола. Но тронът е запазен за най-големия наследник и това древно правило рядко се пренебрегва. Хрумва ми, че може би надценявам по-младия принц. Луцила ми беше казала, че Максенций е най-свестен от цялата шайка, и сигурно е така.

Флавий Руфус знае, че съм последната играчка на Луцила, и пет пари не дава. Кани ме да го посетя към края на годината в голямата императорска вила на Тибър, на около ден път от Рим, където щял да празнува сатурналиите с няколкостотин близки приятели.

— И доведете и червенокоската! — весело предлага той. — Нали няма да я забравите дотогава?