Ако това е така, ако в свободното време сме тъкмо при себе си според това, което „сме направили от себе си“, то не трябва да забравяме, че от „децата на свободата“, сиреч от нас, човеците и особено
„От всекиго, комуто много е дадено, много и ще се иска“ (Лука, 12; 48),
което ще ни помогне да не се „разхлабваме“ много-много и да съжаляваме след това за пропуснатото: щом си човек, с това вече много ти е дадено, но точно поради това и от всеки ще се иска твърде много за да бъде човек, за да остане такъв. Нима не е жалко, че мнозина не разбират това, сами себе си подценяват и унижават, а и затова съвсем заслужено след това страдат, но и се оправдават, сякаш „са получили удари като че ли от невидима длан“ ?!
Понеже „така е устроен човекът“, че обича най-много младостта — и затова всички съжаляват за нея, когато е отминала — то позволено е да се запитаме какво следва да правим със своята младост: за да не се чувстваме виновни след това. Коварството на отминаващата неусетно младост е всеизвестно, това, че старостта е неприятна, но „за сметка на това“ гарантирана — също. В следната римска сентенция е схванато основното, по-добре не може да се каже:
„Ако младостта знаеше, ако старостта можеше“
Макар че — впрочем — ако младите могат много или дори всичко, то тогава какво им пречи и да знаят? Дали знаенето не се включва в моженето, нали който може, с това вече знае? Та нали почти нищо не е „знаене без можене“, това ли е „мъдростта на старостта“?! Но, от друга страна погледнато, старият и „знаещ“ Вергилий е възкликнал с толкова силна горчивина:
„О, ако Юпитер ми върнеше изминалите години!“
а Овидий, опитващ се да предаде на младите изстраданото си знание, съветва:
„Ползувай се от младостта; тя бързо си отива: следващите радости няма да са равни на първите“
Затова изглежда няма да е излишно да се опитаме да разберем „навреме“
сладкото време на младостта (Петрарка),
съзнавайки същевременно пределно ясно, че
„Старостта е неизлечима болест“
(Сенека), допълнен от Теренций с тези думи:
„Старостта сама по себе си е една болест“
Ако е така, то важното е да се разбере как можем да не остареем прекалено рано, което е сполетяло ония, чиито „девиз“ Цицерон осмива така:
„Остарей рано, ако искаш да бъдеш дълго време стар“
Въпросът обаче е да знаем какво следва да правим: за да не ни се случи това без да сме го искали.
И така, нека да си послужа с една… песен от Банско, която като че ли е уловила всичко — например в този стих:
Пуста младост ни се среща, ни се стига.
Младост тече като вода,
старост дебне като сянка.
