Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
30.
Ханк остави бирата и протегна ръка към близкия рафт. Свали оттам един кухненски нож и кълбо здрав канап, с чиято помощ сръчно върза ръцете ми зад гърба. После ми сложи една черна лепенка на устата и ме побутна към градинския стол, който Мерилу беше изтикала в средата на стаята. С движения, в които липсваше деликатност, той завърза ръцете ми за един от задните крака на стола, а краката ми — за един от предните.
Този човек действително беше бърз и изключително силен, а възлите му се удаваха с моряшка лекота. Вероятно беше работил с говеда, защото му личеше. Стегна въжето толкова силно, че максимум след един час щях да съм на прага на гангрената.
Но аз не пропуснах да отбележа един друг интересен факт: Мерилу пропусна да го осведоми, че полицията е установила тяхната самоличност, което от своя страна означаваше, че задниците и на тримата са изложени на течение. Или просто не й пукаше какво се върти в главата на Ханк. А може би беше точно обратното.
Усетих сивите очи на Джейсън, които не се отделяха от лицето ми по време на цялата дандания. С изненада установих, че изобщо не прилича на бясно куче, нито пък на шизофреник. Беше съвсем обикновен човек, приведен в безпомощно състояние. Обзет от страх и несигурност, но все пак любопитен към новия гост.
Бях смаян и от нещо друго: точността, с която Джени бе познала развоя на събитията тук, сякаш се беше сблъсквала с десетки подобни случаи.
И както си му беше редът, крадците бяха стигнали до разпад. Тексасците са поискали парите си веднага, а Джейсън е бил жаден за още кръв. И ето ти го бунта. Но аз се запитах защо капитанът на кораба не е бил помолен да напусне по специално спуснатото мостче, както повеляват традициите. Защо са го оставили жив? Тексасците са получили парите си, убийствата са приключили — или почти приключили, напомних си аз, — с какво още би им бил полезен Джейсън?
После си спомних думите на Мерилу, според които нейният дял е дванайсет милиона. Ако разделим петдесет на четири веднага става ясно, че Джейсън е запазил правото си на дял. Въпрос на бандитска чест? Защо ми беше трудно да повярвам в подобно развитие на нещата?
— Давай да си приготвим нещата и да делим — подхвърли Мерилу.
— Става — отвърна Ханк.
През следващите петнайсет минути двамата бяха заети да опразват гардероби и чекмеджета, хвърляйки разни дрехи в куфарите и саковете си. Джейсън седеше кротко до мен. От равното му дишане можех да заключа, че е отегчен до смърт.
После входната врата се отвори и в къщата се появи още един човек. Беше горе-долу мой ръст, с тъмна, леко посребрена коса, широко лице, сплескан нос и лош поглед.
Той се наведе към Джейсън и мен, огледа ни внимателно и изрева:
— Хей, Мерилу! Какви са тези мъже в къщата? Май си ги вкарала тук зад гърба ми!
— Мамка ти, Биг Деди! — извика от спалнята Мерилу. — Не можа ли да побързаш!
— Имаше задръстване! — изрева в отговор новодошлият. — Изглежда, някакви смахнати са свършили нещо лошо и ченгетата са затворили половината пътища в района! — От устните му излетя грозен смях. — И това ако не е гадория, здраве му кажи!
Мерилу изскочи от спалнята — така, както си беше по пликчета и сутиен, прекоси хола и се хвърли на врата на Клайд. Той сложи яките си лапи върху хълбоците й, вдигна я във въздуха и впи устни в нейните. Охо. Мадамата май беше по-близка с Клайд, отколкото ми беше признала.
— Е, бебче, ние с тебе вече сме адски богати! — изръмжа Клайд. — Какво ще кажеш?
— Нищо повече не мога да кажа, Биг Деди — сладко му се усмихна Мерилу.
— Нали ти казах, че ще ги прекараме! — ухили се онзи.
Тя се откъсна от прегръдката му и стъпи на пода.
— Но имаме и един голям проблем.
— Какъв проблем? — намръщи се Клайд.
— Оня задник — посочи ме с пръст тя. — Вика, че ченгетата вече са те идентифицирали и знаят всичко за оръжията, дето ги гепихме.
Мамка му! Планът ми хвръкна по дяволите. А друг нямах.
— Той ли го каза? — присви очи Клайд.
— Аха. Каза още, че цяла банда ченгета е окупирала Килийн и ни събира биографиите.
Клайд я гледаше втренчено. Отначало беше смаян, после лицето му се наля с кръв.
— Сигурна ли си, че не те е избудалкал? — попита той и се обърна да ме погледне. — Нали ги знаеш какви са адвокатите, винаги лъжат.
Тя избухна в смях, но той вдигна ръка.
— Нещата са сериозни, бебче.
— Не ме е избудалкал, Клайд — поклати глава Мерилу. — Знае прекалено много.
Клайд прекоси помещението, спря пред мен и заби очи в лицето ми.
— Не харесвам това, което ми каза, бебче — подвикна към Мерилу той. — Трябваше да го предвидим по-рано.