Отмъщението на прокълнатите
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на прокълнатите». Краткое содержание книги:
Но да седи и да чака не е в стила му. А и Вечният император се нуждае от него повече от всякога. И най-страховито охраняваният затвор във вселената не би могъл да попречи на Стен да изпълни своята мисия…
Един брониран нападателен команден кораб. Един крайцер. Дванайсет разрушителя. Единайсет ескортиращи кораба. И седемнайсет тактически кораба.
Срещу четири таански бойни флотилии.
Пълна лудост.
Наистина пълна лудост.
Командващият Трета нападателна таанска сила адмирал забеляза шепата нахлуващи в орбита за стълкновение кораби и осъзна, че е попаднал в капан.
Никой не би атакувал по подобен начин. Не и ако зад тези абсурдни нападатели не настъпваше цялата имперска сила.
Адмиралът се изуми от нахалството на нападателите. Действаха като истински таанци. Готови да загинат, за да забавят таанските флоти само с няколко минути, но минути напълно достатъчни, та все още непоявилите се имперски бойни кораби да нанесат удар.
Адмиралът издаде цяла серия заповеди.
Прекъсни връзката и се прегрупирай. Оттегли се оттатък системите Зулу. Ще оставим Империята да нанесе удар срещу празното пространство, след което ще се върнем флангово.
Четирите таански флотилии се оттеглиха в пустотата. Поради възможно най-логичната от всички причини.
Въпросният адмирал така и не можа да разбере какво се беше случило и какво не се беше случило, тъй като пунктът на прегрупиране на флотите му се оказа само на светлинни минути от орбиталната просека на флотите на Ферари, завръщащи се от унищожаването на Хси.
Не оцеля нито един таански кораб.
Бишоп изгледа смаляващите се таански флоти, отмени последните думи, които беше измърморил, и погледна рефлекторно през рамо.
„През рамото му“, т.е. на екраните „зад“ него, нямаше нищо.
Подозрителен към всяка небивалица и без да е в състояние да повярва на току-що случилото се, а още по-малко на току-що неслучилото се, Уилям Бишоп XLIII превключи на орбита за оттегляне от Кавит, сериозно замислен върху предимствата на ранното пенсиониране, а защо не и оттегляне в компанията на силно набожни монаси в някой манастир.
Изправена сред отломките от катастрофата, лейди Атаго следеше върху екрана некодираното съобщение, изпратено от генерал Лунга от командния пост на Кавит:
„Имперски части успяха да пробият. Загубена връзка с воюващи компоненти. Според последни съобщения всички позиции се съпротивляват до последния човек. На този пост в момента три кораба без никакви муниции. Ще нападнем. Повтарям. Ще нападнем. Моите извинения за неуспеха към Съвета и към цялата моя раса.